О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 18.02.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2539/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Транс Експо Маркет” ЕООД, [населено място], подадена чрез адвокат Н. П., срещу решение №213 от 20.02.2018 г. по в. гр. дело № 2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3407 от 05.10.2017 г. по гр. дело № 18128/2016 г. на Пловдивския районен съд в обжалваните части: за осъждането на „Транс Експо Маркет” ЕООД да заплати на И. Д. Г. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 02.09.2016 г. в [населено място], Испания, призната за трудова с разпореждане № 5104-15-27 от 15.09.2016 г. на НОИ, ТП – П., при която са причинени мозъчно сътресение, фрактура на десните напречни израстъци на Л – 1, Л – 2, Л – 3, разкъсно-контузни рани в областта на тилната и челната област на главата и контузия на гръдния кош и коленете, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 02.09.2016 г. до окончателното плащане на дължимата сума; сумата 613,08 лева, представляваща разликата между получаваното от ищеца БТВ и обезщетенията за временна неработоспособност за периода септември, октомври, ноември и декември 2016 г.; сумата 825 евро представляваща пропуснати ползи, изразяваща се в неполучени командировъчни дневни пари за периода от 02.09.2016 г. до 16.09.2016 г. – 15 дни по 55 евро, ведно със законната лихва върху тези две суми, считано от датата на настъпване на увреждането – 02.09.2016 г. до окончателното плащане на дължимата сума.
Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за солидарно осъждане на „Технолинк Инвест”АД и „Управление на имоти”ЕАД заедно с „Транс Експо Маркет” ЕООД да заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. В тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба И. Д. Г., със съдебен адрес – [населено място], чрез пълномощника си адвокат Б. Т., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно представен списък на разноските.
Въззивният съд е приел за установено по делото, съобразно доказателствата по делото, видно и от представения по делото трудов договор № 40 от 09.05.2016 г., че за периода 09.05.2016 г. до 07.06.2017 г. между И. Г. и „Транс Експо Маркет“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което работникът е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с основно месечно възнаграждение 570 лева и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка прослужена година. С Разпореждане № 5104-15-257 от 15.09.2016 г. на НОИ Териториално поделение – П., декларираната злополука на И. Г. от 02.09.2016 г. в Испания е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. В резултат на трудовата злополука на ищеца е причинена временна неработоспособност за срок от три месеца, като същият е претърпял силни болки и страдания и продължава да търпи такива, макар и затихващи. Относно направеното възражение за съпричиняване е прието, че при така установеното фактическо положение и липса на други данни как точно е настъпила злополуката, ищецът не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, поради което няма основание да бъде намалявано обезщетението, което му се следва, съгласно чл.201, ал.2 КТ.
Въззивният съд е приел фактическите изводи на първоинстанционния съд и с оглед липсата на нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК е препратил към неговите мотиви.те на първоинстанционния акт. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е посочил, че ангажирането на безвиновната отговорност на работодателя се обуславя от установяване наличието на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от работника или служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3. претърпени от работника вреди – в случая имуществени и неимуществени; 4. причинна връзка между трудовата злополука и вредите. В тежест на работодателя, с оглед релевираните възражения за съпричиняване, е да докаже наличието на проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, довела до настъпването на трудовата злополука или алтернативно на умишлени негови действия, довели до настъпване на претърпените от него вреди.
Относно исковата претенция за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, въз основа на събраните писмени доказателства и от заключението на съдебномедицинската експертиза, че вследствие на трудовата злополука, на 02.09.2016 г. в [населено място], Испания, след падане от височина два метра, Г. е получил следните увреждания – мозъчно сътресение, фрактура на десните напречни израстъци на л-1, л-2, л-3, разкъсно-контузни рани в областта на тилната и челната област на главата, контузия на гръдния кош и коленете. Причинена му е била болка със силно изразен характер като травмата е довела до болки, които са намалявали много бавно с времето, страданията, които е изтърпявал, са били силно изразени, поради засягане на няколко области на човешкото тяло и дългия период на възстановяване, а в бъдеще се очаква да търпи болки при по-продължително натоварване и промяна на времето. Експертът е посочил, че констатираната посттравматична дискова херния има връзка с падането при трудовата злополука. Хернията причинява постоянна болка, като притиска коренчетата на лумбалните части на окончанията на нерва и предава неприятни усещания по долните крайници. Кредитирани са показанията на свидетелите Г. и К.. От показанията на първата се установява, че след трудовата злополука, на И. Г. е поставен стягащ колан, вследствие на което е дишал и се е хранел трудно, често се е оплаквал от болки. Предложено му било оперативно лечение, което обаче било рисковано, тъй като резултатът не бил на 100% гарантиран. След инцидента ищецът се е променил физически и психически, като болките са изострили нервната му система, станал е сприхав, нервен и напрегнат, трудно е ставал от леглото, като понастоящем завлачвал крака си. Преди този инцидент Г. не е имал дискова херния, нито каквито и да било травми. Според показанията на свидетеля К. след трудовата злополука отношението на Г. към живота и неговата личност са се променили, той се предал и бил много отчаян, отношенията със съпругата му били изострени, което се дължало на финансови проблеми и изнервянето от болките. Не му е известно преди инцидента ищецът да е имал здравословни проблеми.
С оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на работника, изхождайки от получените травматични увреждания, продължителността на понесените във връзка с травмата болки и техния интензитет, проведеното болнично лечение, обстоятелството, че към момента не се е възстановил изцяло от злополуката, както и че занапред ще изпитва неприятни усещания вследствие на получената дискова херния, както и недоброто емоционално състояние от случилото се, при условията на пълно и главно доказване, въззивният съд е приел за установено настъпването на неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудовата злополука от 02.09.2016 г. в Испания, както и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и трудовата злополука. Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона обезщетение се определя по справедливост съобразно критериите, посочени в нормата на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, същото е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението. Следва да бъдат отчетени претърпените от ищеца страдания и несгоди вследствие на причинените му негативни психически и емоционални изживявания, причинените му болки, неудобства и дискомфорт, обхватът на вредите и периодът от време, през който същите са намирали своето проявление. Налице са предпоставките за ангажиране обективната отговорност на работодателя „Транс Експо Маркет“ ЕООД за неимуществени вреди от трудовата злополука в размер на 20 000 лева.
За неоснователно е прието възражението на работодателя „Транс Експо Маркет“ ЕООД за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на злополуката. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Работодателят не е доказал груба небрежност от страна на работника по време на трудовата злополука. Твърденията, че действията на ищеца след напускане на спешния център представляват груба небрежност и са допринесли в голяма степен за появата на дискова херния, въззивната инстанция е приела за изцяло неоснователни. От данните по делото не се установява липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност при полагане на труд от страна на работника. Според съдебномедицинската експертиза шофирането на камиона след травмата не се е отразило на хернията, като няма настъпили усложнения на здравословното състояние на пострадалия след това негово поведение. Доказано по размер е и присъденото обезщетение за имуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси:
1. За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания и за задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор – въпросът е повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение № 93 от 27.10.2016 г. по т.д. № 1882/2015 г. на І т.о. и решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ІV г.о.
2. Поведението на пострадалия непосредствено след настъпила трудова злополука, което е в разрез с медицинските предписания и стандарти, може ли да се приеме като проявена груба небрежност и довежда ли до съпричиняване на вредоносния резултат – претърпените болки и страдания. Въпросът е повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че окръжният съд накратко е обсъдил аргументите на страната и е дал отрицателен отговор на въпроса, който обаче касаторът счита за грешен. Сочи се, че поведението на пострадалия непосредствено след инцидента, което е в разрез с медицинските предписания няма как да няма връзка с усложнения в здравословното състояние на лицето. Твърди се, че по поставения въпрос липсва съдебна практика, а следва да се даде отговор по този въпрос, който често става предмет на съдебни производства.
3. В изложението се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК като се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно. Неправилно е прието от въззивния съд, че не е налице груба небрежност от страна на работника, което е в противоречие с решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 2798/2014 г. на ІV г.о. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът е напуснал лечебното заведение в Италия и е предприел шофиране над 2000 км, както и ищецът сам сочи, че е изпитвал болки още към онзи момент и е носел имобилизираща яка на шията, поставена в спешното отделение и по-късно сам е разбрал, че рискува здравето си, съдът е поставил решението си при очевидна неправилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на срещу решение №213 от 20.02.2018 г. по в. гр. дело № 2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. По първия въпрос, повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, въпросът е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да извърши преценка в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат анализирани и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора правен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Вторият въпрос, повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е неотносим. Изложените доводи не се отнасят до съпричиняване на вредоносния резултат, защото то следва да е налице към момента на увреждането, а евентуално до задължението за ограничаване на вредите по чл.83, ал.2 ЗЗД след злополуката. Освен това въззивният съд след анализ на доказателствата е приел, че няма неизпълнение на това задължение. Не може да се приеме наличие на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК доколкото липсват доводи за нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор.
Съобразно изхода на спора, на ответника И. Д. Г. трябва да се присъдят 300 лв. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
С определение №288 от 09.07.2018 г. е присъединено ч. гр. дело №2538/2018 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. към гр. дело №2539/2018 год. на Върховния касационен съд, IV г.о. за произнасяне в общо производство.
Частно гр. дело №2538/2018 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е образувано по частна жалба на И. Д. Г., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. Т., срещу определение №851 от 23.04.2018 г. по гр.д. №2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено решение №213 от 20.02.2018 г. по гр.д. №2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че съдът не е изградил правилен извод относно това дали своевременно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от двете ответни дружества са заплатени реално. Изложени са съображения относно сключения договор за правни услуги от 06.11.2017 г. между „Технолинк Инвест“ АД и Адвокатско дружество „Б. и П.“, че представеното към договора платежно нареждане сочи единствено, че преведената по него сума съвпада по размер с договореното адвокатско възнаграждение, но е преведена за други цели, видно от цитираната в него банкова сметка на адвокатското дружество. Относно сключения договор за правни услуги от 06.11.2017 г. между „Управление на имоти“ ЕАД и Адвокатско дружество „Б. и П.“ се твърди, че представената към договора вносна бележка няма достоверна дата, на която е внесена сумата, поради което е посочено, че не може да се приеме, че става въпрос именно за уговореното в договора адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба – Транс Експо Маркет” ЕООД, „Технолинк Инвест“ АД и „Управление на имоти“ ЕАД, не представят отговор по жалбата в законоустановения срок.
С определение №851 от 23.04.2018 г. по гр.д. №2877/2017 г., Пловдивският окръжен съд е изменил решение №213 от 20.02.2018 г. по гр.д. №2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските като е осъдил И. Д. Г. да заплати на „Технолинк Инвест“ АД и на „Управление на имоти“ ЕАД по 1500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е приел, че с оглед постановеното решение № 213 от 20.02.2018 г., с което е оставена без уважение въззивната жалба от И. Д. Г. и е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, същата е основателна. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Отговорността за разноски възниква при наличие на следните кумулативно изискуеми предпоставки: своевременно направено искане за присъждане на разноски и доказателства за това, че действително са направени. В настоящия случай се приема, че е направено своевременно искане за присъждане на разноски с депозираните отговори от „Технолинк Инвест“ АД и на „Управление на имоти“ ЕАД, но доколкото в последното проведено съдебно заседание от 24.01.2018 г., в представените договори за правни услуги, подписът на страната не е бил в оригинал, а в незаверено копие, съдът не е кредитирал представеното доказателство. Съдът е отчел, че с молбата от чл. 248 ГПК са представени оригиналите на договорите за правни услуги от 06.11.2017 г, както и заверени преводни нареждания за извършеното плащане на уговорените суми за адвокатско възнаграждение в договорите, поради което е приел, че са налице доказателства за действително направени разноски в производството пред въззивната инстанция.
Правилно И. Г. е осъден да заплати на „Технолинк Инвест“ АД и на „Управление на имоти“ ЕАД направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, съобразно дадените с ТР № 6 от 09.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски, като са представени доказателства за извършените разноски за адвокатско възнаграждение – преводни нареждания за извършено плащане на уговорените съгласно договорите за правни услуги суми.
Предвид горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение №213 от 20.02.2018 г. по в. гр. дело № 2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №851 от 23.04.2018 г. по гр.д. №2877/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Транс Експо Маркет” ЕООД, [населено място], да заплати на И. Д. Г., със съдебен адрес – [населено място], 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.