О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 19.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 4772/2012година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2208/07.10.2013 год., по ч.гр.д.№ 3564/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното определение на Софийски градски съд от 08.07.2013 год., по гр.д.№ 9272/13 год. е оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за допускане обезпечение на бъдещия му иск, предявим срещу [фирма], гр. София за заплащане на сумата 99 000 лева, чрез налагане запор върху сметките на последния, като бъдещ ответник, в следните банки: [фирма], [фирма]; [фирма] [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма] ; [фирма]; [фирма]; „ ПРО КРЕДИТ Б./ БЪЛГАРИЯ/” АД; [фирма];„Р. /БЪЛГАРИЯ/”АД; [фирма]; [фирма]; [фирма] [фирма]; [фирма] И [фирма].
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Алтернативно въведеното касационно оплакване е за нищожност и се иска прогласяването и от касационната инстанция.
Ответната по частната жалба страна е вързали по допустимостта и, както и по основателността на въведените касационни оплаквания в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
Обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното по реда на чл.390 и сл. ГПК определение на СГС и е отказано допускане на обезпечение на бъдещия иск на настоящия частен жалбоподател, като бъдещ ищец не попада в сочената категория – няма преграждащ развитието на производство ефект и поради несамостоятелния си и привременен характер обективно не би могло нито да разреши по същество исковото производство, нито да доведе до преграждане развитието на същото и следователно не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.
В този см. с постановяването ме е изчерпан създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на определенията, постановени в обезпечителното производство, изключение от който е установено единствено в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Последната, според възприетото законодателно разрешение в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.100/ 2010 год., е налице, когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечение и сам за първи път уважи подадената по реда на чл.389 ГПК, респ.390 ГПК молба за допускане на обезпечение, но не такъв е разглежданият случай.
При отсъствие на създаден ред за инстанционен контрол над постановеното по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК определение на въззивния съд, частният жалбоподател не разполага и с потестативно процесуално правомощие, от категорията на публичните права, да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което подадената от него частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и съгласно приложимите в сочената хипотеза задължителни постановки в ТР на ОСГТК на ВКС № 1/21. 07. 2010 год., следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 2208/ 07.10.2013 год., по ч.гр.д.№ 3564/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: