О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София,. 20.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 61/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “О” АД против протоколно определение от 16.12.2008 г. по т.д. № 492/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадената от Банката въззивна жалба срещу решение № 371 от 28.07.2008 г. по т.д. № 690/2008 г. на Варненския окръжен съд.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност и за допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Ответникът по частната жалба “С” ООД не е възразил по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В съобразителната част на определението е прието, че настоящият жалбоподател не е носител на правото на обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд решение по чл.630, ал.1 ТЗ, тъй като в качеството си на трето на развилото се производство лице не е доказал, че притежава вземане, произтичащо от влязло в сила решение съгласно разпоредбата на чл.613а ТЗ в редакцията й след изменението с Д.в.бр.38/2006 г.
Обжалваното определение е правилно.
Поддържаният от жалбоподателя довод за извършено от въззивния съд стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.613,а, ал.2 ТЗ е неоснователен. Становището му, че в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл.630, ал.1 ТЗ се включват и тези трети лица, чието вземане произтича от всеки неоспорен съдебен акт не може да бъде споделено. Предложеното разширително тълкуване на нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ противоречи на идеята на законодателя с право на жалба да разполагат само тези трети лица, въпросът за съществуването на чиито вземания не може да бъде пререшаван по предвидения от закона ред, от което следва, че с процесуална легитимация се ползват само тези от тях, вземането на които е установено със сила на пресъдено нещо, т.е. със съдебни решения, постановени в състезателния исков процес. Аргументът на жалбоподателя, че неоспорването на вземането му по реда на чл.250 ГПК (отм.) придава на установеното с несъдебното изпълнително основание правно положение качеството на определеност и безспорност, присъщи на силата на пресъдено нещо е правно несъстоятелен. Безспорно е, че липсата на възражение срещу удостовереното изпълняемо право лишава от правен интерес жалбоподателя да води иска по чл.252 ГПК (отм.), но отсъствието му не съставлява процесуална пречка за оспорването му от длъжника по реда на чл.254 ГПК( отм.) в рамките на висящия изпълнителен процес, следователно не е отречена от закона правната възможност за пререшаването на въпроса за съществуването на принудително изпълнение на удостовереното в полза на жалбоподателя изпълняемо право, което позволява да се приеме, че съдебният акт, издаден на несъдебно изпълнително основание, дори когато не е оспорен, не се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща на съдебните изпълнителни основания, които всъщност има предвид разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е постановен без наличието на инвокираните в частната жалба отменителни основания и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 16.12.2008 г. по в.т.д. № 492/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба на “О” АД срещу решение № 371 от 28.07.2008 г. по т.д. № 690/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: