О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2030/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. от гр. София – чрез пълномощник адв. Т. С., срещу решение № 978 от 23.04.2018 г., постановено по т. д. № 4680/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 1441 от 17.07.2017 г. по т. д. № 6293/2014 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Г. Ц. Г. против „Жоси” ООД иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 15.09.2014 г. общо събрание на „Жоси” ООД. Решенията са постановени при участие на С. П. П. в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника „Жоси” ООД.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима въззивна жаба на третото лице – помагач С. П., който не е страна по спорното правоотношение, по повод на което е предявен искът с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Излага доводи за отсъствие на основание за конституиране на С. П. като подпомагаща страна по иска срещу „Жоси” ООД. Позовава се на постановеното от въззивния съд определение № 4156 от 19.12.2017 г., в мотивите към което е изразено становище, че след като С. П. е вписан в търговския регистър като управител на „Жоси” ООД, той е следвало да представлява дружеството в производството по чл.74 ТЗ. Според касатора, възприетото от въззивния съд разрешение е несъвместимо с участието на С. П. като подпомагаща страна в процеса и изключва правото на същия на самостоятелна въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд. Недопустимостта на въззивното решение е аргументирана и със съображения, че поради недопустимост на подадената от третото лице – помагач въззивна жалба и липсата на подадена в срока по чл.258 ГПК въззивна жалба от „Жоси” ООД, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила и не са съществували предпоставки за провеждане на въззивно производство. В жалбата са развити и оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд за извършено по реда на чл.265, ал.1 ГПК присъединяване на „Жоси” ООД към въззивната жалба на третото лице – помагач и за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, обуславящи неоснователност на иска по чл.74, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК – вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Жоси” ООД със седалище в гр. София – чрез адв. В. Ч., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 6239/2014 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от Г. Ц. Г. против „Жоси” ООД иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците в „Жоси” ООД решения от 15.09.2014 г. за изключване на ищеца като съдружник на основание чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, за поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник С. П., за освобождаване на ищеца като управител и за продължаване дейността на дружеството под формата на Е..
С определение от 15.05.2015 г. първоинстанционният съд е констатирал, че „Жоси” ООД се представлява съвместно от двамата управители Г. Г. и С. П., с оглед на което е направил извод, че е налице „изначално противоречие” между интересите на ищеца и на ответното дружество, предпоставящо назначаване на особен представител на дружеството по чл.29, ал.4 ГПК. В съответствие с този извод съдът е назначил особен представител на „Жоси” ООД за целите на производството по чл.74 ТЗ.
С определение от 23.06.2015 г. Софийски градски съд е конституирал на основание чл.218 ГПК вр. чл.74, ал.3 ТЗ като трето лице – помагач на страната на ответника С. П. – съдружник в „Жоси” ООД. Определението е постановено по повод молба на С. П., в която същият е изложил твърдения, че в качеството на управител и съдружник, притежаващ 50 % от дяловете в капитала на ответното дружество, е провел събранието от 15.09.2014 г. и е взел оспорените с иска решения, поради което има правен интерес да участва в делото, за да издейства благоприятно за дружеството решение.
С решение от 17.07.2017 г. Софийски градски съд е уважил иска по чл.74, ал.1 ТЗ и е отменил като незаконосъобразни всички решения на общото събрание на съдружниците в „Жоси” ООД от 15.09.2014 г.
В мотивите към решението първоинстанционният съд е ревизирал определението си от 15.05.2014 г. и изводите в него за наличие на предпоставките по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на „Жоси” ООД. Позовавайки се на установеното чрез справка в търговския регистър обстоятелство, че „Жоси” ООД се представлява заедно и поотделно от двамата управители Г. Г. и С. П., съдът е приел, че в производството по чл.74 ТЗ ответното дружество е следвало да се представлява от управителя С. П.. Въпреки констатацията за неправилно прилагане на чл.29, ал.4 ГПК, съдът е преценил, че представителството от назначен особен представител не е накърнило интересите на дружеството, тъй като С. П. е участвал като подпомагаща страна на страната на ответника и в това качество е ангажирал доказателства в подкрепа на законосъобразността на оспорените решения. Първоинстанционният съд е изложил и аргументи в подкрепа на извода си за наличие на основание за конституирането на С. П. като подпомагаща страна в производството по чл.74 ТЗ. Посочил е, че конституирането е предпоставено от правния интерес на П. в качеството му на съдружник да подпомогне дружеството – ответник в защитата му срещу иска на другия изключен съдружник и да предотврати евентуалната отмяна на взетите от общото събрание решения, която би рефлектирала неблагоприятно върху членствените му права в дружеството. Допустимостта С. П. да участва като подпомагаща страна по делото е аргументирана и със създадената по реда на чл.290 ГПК практика в решение № 79/30.06.2011 г. по т. д. № 680/2010 г. на ВКС, І т. о. При разрешаване на спора по същество съдът е обсъдил защитните доводи и възражения на подпомагащата страна, а в диспозитива на решението е отразил изрично, че то е постановено при участие на С. П. като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл.258 ГПК срещу решението на Софийски градски съд е подадена въззивна жалба от С. П. в качеството му на трето лице – помагач на ответника. По повод на жалбата е образувано т. д. № 4680/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. На 19.12.2017 г. въззивният съд е постановил определение, с което е указал на ответника „Жоси” ООД, че може да се присъедини към въззивната жалба на третото лице – помагач и да представи доказателства. Указанията са дадени във връзка с констатация на въззивния съд, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на чл.29, ал.4 ГПК, назначавайки особен представител на ответното дружество при наличие на самостоятелна представителна власт на управителя С. П., чието участие като подпомагаща страна не гарантира в достатъчна степен ефективното упражняване на правото на защита на дружеството като главна страна. В зависимост от преценката за ненадлежно представителство на ответника в производството пред първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че във въззивното производство ответникът следва да се представлява от управителя С. П.. С молба от 12.01.2018 г. „Жоси” ООД, представлявано от управителя С. П., е уведомило съда, че на основание чл.265, ал.1 ГПК се присъединява към въззивната жалба на третото лице – помагач.
С обжалваното в настоящото производство решение от 23.04.2018 г. Софийски апелативен съд е отменил решението на Софийски градски съд и е отхвърлил предявения от Г. Г. против „Жоси” ООД иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.
Въззивният съд е приел, че въззивната жалба на С. П., към която се е присъединил ответникът „Жоси” ООД, е допустима, тъй като е подадена от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване. За да отхвърли иска по чл.74, ал.1 ТЗ, съдът е направил изводи, че общото събрание на съдружниците в „Жоси” ООД от 15.09.2014 г. е свикано и проведено съобразно закона и дружествения договор, че е изпълнено изискването за отправяне на предупреждение до ищеца за изключването му като съдружник и че е доказано основанието по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, на което ищецът е изключен от дружеството – трайно неизпълнение на конкретни задължения за оказване на съдействие при осъществяване на дейността на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице единственото поддържано от касатора основание за достъп до касационно обжалване – вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК с доводи, че въззивното решение е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по въззивна жалба на ненадлежна страна – съдружникът С. П., който е конституиран като подпомагаща страна на страната на ответника „Жоси” ООД. Във връзка с доводите за недопустимост в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси : „В случай, че третото лице помагач на ответника е подало въззивна жалба, може ли ответникът, който не е обжалвал решението на първоинстанционния съд, да се присъедини към тази жалба по реда на чл.265, ал.1 ГПК; Ако третото лице помагач не е имало правен интерес да бъде конституирано в исковото производство, може ли да се приеме за редовна подадената от него въззивна жалба”.
От данните по делото се установява, че С. П. е конституиран от първоинстанционния съд като подпомагаща страна на ответника „Жоси” ООД на основание чл.218 ГПК вр. чл.74, ал.3 ТЗ в качеството му на съдружник в дружеството. Въпреки, че към момента на конституирането С. П. е бил не само съдружник, но и управител на „Жоси” ООД, неговото участие като подпомагаща страна в производството по предявения срещу дружеството иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е счетено за допустимо с оглед назначения в предходен момент особен представител на дружеството по чл.29, ал.4 ГПК. Според постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 82 от 16.02.2011 г. по т. д. № 680/2010 г. на ВКС, І т. о., в производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ е допустимо да се допуска встъпване при условията на чл.174 ГПК /отм./ на трети лица – помагачи на страната на ответното дружество при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/акционер и правния интерес от такова встъпване; Участието в съдебното производство на третите лица – съдружници или акционери, има за цел издействане на благоприятно решение за главната страна – дружеството, на която встъпилото лице помага в защита на свой интерес. В конкретния случай С. П. е имал качеството на съдружник в „Жоси” ООД и е аргументирал правния си интерес от встъпване в производството по иска с правно основание чл.74 ТЗ с твърдения, че като притежател на 50 % от дяловете в капитала на дружеството е провел общото събрание от 15.09.2014 г., на което са взети оспорените с иска решения, и че евентуалната отмяна на тези решения ще рефлектира неблагоприятно не само в правната сфера на дружеството, но и върху неговите членствени права. При тези обстоятелства, след като към момента на депозиране на искането за встъпване П. е бил съдружник в ответното дружество (което е представлявано в първоинстанционното производство по реда на чл.29, ал.4 ГПК от назначен особен представител) и е обосновал конкретен правен интерес от участие в производството по чл.74 ТЗ с цел издействане на благоприятно за дружеството решение, с постановяване на определението по чл.218 ГПК той е придобил качеството на надлежна (подпомагаща) страна в процеса. В това качество той е разполагал и със самостоятелно право да подаде въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът по чл.74 ТЗ. Правото на въззивна жалба е упражнено в срока по чл.258 ГПК и предвид участието на жалбоподателя като страна (подпомагаща) в първоинстанционното производство, подадената жалба е преценена от въззивния съд като процесуално допустима и е разгледана по същество.
Ирелевантен за надлежното възникване и упражняване на правото на въззивна жалба е фактът, че след конституиране на подпомагащата страна първоинстанционният съд е констатирал нарушение на чл.29, ал.4 ГПК, а въззивният съд е разпоредил подпомаганата страна – ответникът „Жоси” ООД, да се представлява от управителя С. П.. От значение за допустимостта на въззивната жалба, а оттук – и на постановеното във връзка с нея решение, е това, че към момента на постановяване на определението за конституиране са били налице предпоставките на чл.218 ГПК и С. П. е придобил качеството на подпомагаща страна със самостоятелни процесуални права в производството по чл.74 ТЗ.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивната жалба, подадена от подпомагащага страна в срока по чл.258 ГПК, не е недопустима и не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като последица от ненадлежно сезиране на въззивния съд. С оглед преценката за допустимост на въззивната жалба, по повод на която е образувано и проведено въззивното производство, релевираното от касатора нарушение на чл.265, ал.1 ГПК при формиране на извода на въззивния съд за редовно присъединяване към жалбата от ответника „Жоси” ООД не би могло да обоснове предположение за недопустимост на обжалваното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 4680/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 3 000 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 09.07.2018 г. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 978 от 23.04.2018 г., постановено по т. д. № 4680/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. с ЕГН 5005176840 от гр. София,[жк]бл.131, вх.Б, ет.5, ап.46, да заплати на „Жоси” ООД с ЕИК[ЕИК] – гр. София,[жк]бл.131, вх.Б, ет.5, сумата 3 000 (три хиляди) лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :