2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 20.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1576/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл.248 ГПК.
С определение № 3976/29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5101/2016 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определението от 03.06.2016 г. по гр. д. № 18345/2014 г. на СГС, І-18 с-в, в обжалваната част, с която по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата на И. Л. З. и Б. Л. З. за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата 20 лв. до претендирания размер от 1600 лв.
Въззивният съд е приел, че молителите И. Л. З. и Б. Л. З. са били ответници по евентуално съединени установителни искове за собственост на недвижим имот в [населено място], производството по които е прекратено поради оттегляне на исковата молба. По това производство те не са получавали препис от исковата молба, но техният пълномощник преди прекратяване на делото е подал молба за справка и издаване на преписи от документите. За да приеме, че при прекратяване на производството правилно по реда на чл.248 ГПК са им присъдени разноски в размер на 20 лв., вместо претендираните 1600 лв., съдът е изложил три групи съображения: 1. Че в договора за правна защита и съдействие няма отбелязване договореното възнаграждение в размер на 1600 лв. да е било реално заплатено; 2. Че договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, при което обаче са изложени съображения за това, че прекратяването на производството е постановено преди връчването на препис от исковата молба и конституирането на ответниците като страни в процеса и 3. Че договорът за правна защита и съдействие е представен в съда след прекратяване на делото и след получаване от ответниците на съобщение за неговото прекратяване, поради което за достоверна дата на сключването му следва да се приеме тази, на която е представен по делото, а не отбелязаната в него по-ранна дата, която е преди прекратяване на делото.
Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от И. Л. З. и Б. Л. З..
Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение от 1600 лв. е заплатено, както и на това, че размерът на това възнаграждение е под минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 5 590,35 лв., при цена на иска в размер на 168 678,35 лв. Твърдят, че са внесли това възнаграждение на посочената дата 31.03.2016 г., преди прекратяване на производството по делото и че процесуалният им представител е положил усилия за проучване на делото. Считат, че съдът не е изложил същински съображения по направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В изложението към жалбата се поставят следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че по делото са представени надлежни доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в случай, че в договора за правна защита е изрично посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено; 2. За датата на частните документи и приложението на чл.181, ал.1 ГПК и 3. Следва ли съдът да изложи мотиви относно фактическата и правната сложност на спора, когато намира основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците С. И. К. и В. И. К. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд, което не е изключено от касационен контрол при условията на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената на предявените искове е над 5000 лв. и ако по тях беше постановено решение, то щеше да подлежи на касационно обжалване.
Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. И трите въпроса, които са поставени от жалбоподателите, са обуславящи за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са свързани с решаващи мотиви на въззивния съд във връзка с даденото разрешение по поставения пред него материалноправен спор за дължимостта на адвокатското възнаграждение. Налице обаче е и четвърти мотив – че прекратяването на производството е постановено преди връчването на препис от исковата молба и конституирането на ответниците като страни в процеса. Във връзка с този мотив не е поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а той също е решаващ, макар да е развит под формата на отговор по направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В теорията и в съдебната практика се приема, че с подаване на исковата молба се предизвиква състояние на висящо дело между страните, дори да не е бил връчен препис от нея на ответниците. Това състояние обаче възниква само в случаите, при които правото на иск съществува и е надлежно упражнено. В настоящия случай по реда на инстанционния контрол е прието, че е подадена нередовна искова молба и делото е било върнато на първата инстанция с указания за оставянето и без движение и даване на указания за отстраняване на недостатъците и. Още преди да бъдат изправени тези недостатъци производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба. Следователно в случая правото на иск е било ненадлежно упражнено, не е създадено състояние на висящо дело и ответниците не са имали основание да правят разноски по него. Те са направили разноски за адвокатско възнаграждение при една нередовна искова молба, по която не е било ясно дали ще бъдат отстранени недостатъците й, както и дали въобще ще възникне процесуално правоотношение. Дори останалите мотиви на въззивния съд, с които той е отказал да присъди сумата от 1600 лв. да са погрешни, съображението за липса на процесуално правоотношение между страните по делото също е решаващо, а даденото от въззивния съд разрешение по него съответства на теорията и съдебната практика. Следователно, даже и са бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси, това няма да доведе до промяна на крайния изход на делото, което е целта на производството по чл.280, ал.1 ГПК. По тази причина искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3976/29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5101/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: