О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 22.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 6925/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адвокат Ю. Й.-ВАК, против въззивно решение на Окръжен съд-Варна № 1680/24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1899/2013 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Варненски районен съд, ХVІІІ-ти състав № 2009/26.04.2013 г., постановено по гр. д. № 18889/2012 г. и е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от М. П. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], В. област против [фирма]-В..
С жалбата са мотивирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на касатора направените разноски по делото за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос, уточнен от касационната инстанция: Може ли работодателят на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник, който не отговаря на изискванията за по-висока степен на образование или съответна професионална квалификация за заеманата по трудов договор длъжност, на които изисквания работникът не е отговарял още при сключването на трудовия договор. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 436/23.08.2010 г. по гр. д. № 441/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, копие от което е приложено.
За ответника по касация М. П. Б. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Според въззивния съд, когато изискването за определена професионална квалификация, необходимо за заеманата длъжност е въведено от работодателя, а не е нормативно установено и след въвеждане на това изискване работодателят е назначил работника, като е приел работникът да заема съответната длъжност без необходимата професионална квалификация, състоянието на несъответствие е взаимно известно, възприето е от работодателя и последният не може да се позовава на него и да прекратява договора на това основание /чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/. А от фактическа страна е установено по делото, че ответникът по касация с висше инженерно образование, степен „магистър” е заемал длъжността „организатор ремонт и поддръжка”, от която длъжност той е бил преместен от работодателя на процесната длъжност „инспектор екология” на основание чл. 314 и чл. 317, ал. 3 КТ, поради трудоустрояването му на основание ЕР на ТЕЛК с призната 62% трайно намалена работоспособност, поради заболяването му „хронична исхемична болест на сърцето” с усложнения, както и предписание-заключение на Службата по трудова медицина към МЦ [фирма], изискано от прокуриста на дружеството-работодател. Установено е още по делото, че ответникът по касация е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 1 КТ, тъй като не притежава необходимото висше образование-степен „магистър” по „Екология и опазване на околната среда” от длъжността, на която е бил преместен, поради трудоустрояване „инспектор медицинска екология”, при положение, че към датата на уволнението срокът на трудоустрояването му не е бил изтекъл.
Съдът счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният с изложението въпрос, съществен за изхода на делото според касатора, не отговаря на изяснената и установена по безспорен начин фактическа обстановка по делото, при съобразяване на която съдът е постановил решаващия си правен извод за незаконосъоразност на уволнението.
Затова съдът приема, че изложението не отговаря на общото изискване за допустимост на обжалването за формулиране на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд без да се преценява налице ли са специалните основания по т. 1, 2 и/или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Варна № 1680/24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1899/2013 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: