4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С.,, 22.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 433/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Г. Б. В., упражняващ търговска дейност под фирма ”Б.-С.-Г. В.” от[населено място] против въззивното решение на Д. окръжен съд от 22. 12.2009 год., постановено по в.т.д.№ 234/2009 год., в частта, с която е потвърдено решение № 81 от 16.07.2009 год., по гр.д.№ 1396/2008 год. на Д. районен съд и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу „Е.О.Н.БЪЛГАРИЯ П.”АД, гр.В., частичен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на разликата над сумата 1 513.91 лв. до 4000 лв., представляваща част от цялото задължение от 26 312.45 лв., по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 547/2003 год. на Д., включващо 25 319.51 лв.- стойност на доставена, но незаплатена ел. енергия за периода 01.09.2002 год.- 31.01.2003 год. и 992.94 лв.- обезщетение за забава за периода 15.09.2002 год.-31.01.2003 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В инкорпорираното в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от настоящия съдебен състав в съответствие с правомощията на касационната инстанция, според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. са – за наличието на законова възможност доставчикът на електроенергия да извърши едностранно корекция в сметките на абонат за стойността на доставената и потребена от последния ел.енергия за изминал период, поради констатирано неправомерно въздействие в целостта и функционалността на средствата и инсталациите, без установено фактическо нарушение и за доказателствената тежест относно установяване на твърдяното неправомерно въздействие е в противоречие с практиката на ВКС и същевременно последните се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.49, ал.1, т.2 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителна мрежи на производители и потребители / отм./, обуславящ правото на ответното ТД, в качеството му на доставчик на електрическа енергия, да коригира едностранно консумираната от ищеца, като потребител ел. енергия за минал период, съгласно съставените констативни протоколи № 5134/29. 08. 2002 год., №. 5135/29.08.2002 год., № 5136/05.09.2002 год. и издадените въз основа на тях фактури № [ЕГН]/31.12.2002 год., № [ЕГН]/30.11.2002 год., № [ЕГН]/31.12.2002 год. и № 9000 113 174 / 31.01.2003 год..
Изложени са съображения, че наличието на установено неправомерно въздействие върху средствата за отчитане на електрическа енергия, изразяващо се в прекарване на резервен кабел от трансформатора към генератора за резервно захранване оранжериите на ищеца, който според изслушаните две съдебно-технически експертизи при определени условия, позволява посредством него да се отклони електрическа енергия, без да се отчита, при безспорното отсъствие на своевременно отправено от абоната до доставчика уведомление за необходимост от извънпланов ремонт, съгласно въведеното с чл.52, ал.2 и ал.3 от цитираната Наредба задължение за същия, обосновава правен извод за правомерно наложена по реда на чл.49, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, т.4 от НППРМП/ отм./ санкция.
Следователно от решаващите мотиви на обжалваното решение следва, че поставените от касатора въпроси на материалното и процесуално право, като включващи се в предмета на спора по делото, са значими за крайния правен резултат, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно,обаче, в случая е въведено основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че касаторът не е посочил никакви конкретни съдебни актове, в които сходни на поставените правни въпроси, са получили противно на възприетото от въззивния съд разрешение, изключва приложението на въведения селективен критерий, доказването на който, при създадения с действащия ГПК факултативен касационен контрол, е възложен изцяло в тежест на страната – жалбоподател- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно с постановените от ВКС по реда на чл.290 и сл.ГПК решение № 165 от 19.11.2009 год., по т.д.№ 103/2009 год. на ІІ т.о. и решение № 104 от 05.07.2010 год., по т.д.№ 885/2009 год. на ІІ т.о., включващи се, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, в задължителната за съдилищата в страната съдебна практика, служебно известното на настоящия съдебен състав противоречие по поставените от касатора въпроси на материалното право – за наличието на законова възможност доставчикът на електроенергия да извърши корекция в сметките на абонат за стойността на потребена от последния ел.енергия за изминал период, при констатирано неправомерно въздействие в целостта и функционалността на средствата и инсталациите и на процесуалното право- доказателствената тежест за установяване факта на осъществено неправомерното въздействие върху преносната мрежа или част от нея, е преодоляно .
Обстоятелството, обаче, че касаторът нито се е позовал на тази задължителна практика, нито въобще е въвел като допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК изключва наличието на процесуална възможност за съпоставката и с възприетото от Д. в обжалвания съдебен акт разрешение, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в гражданския процес.
От своя страна съществуването на задължителна практика на ВКС по поставените от касатора въпроси, която не се налага да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, с оглед настъпила промяна в обществените отношения или правна мисъл, изключва и приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите доводи в изложението, вкл. обосноваността на правните изводи на въззивния съд относно установеното неправомерно въздействие от страна на абоната на ел. енергия, дори и да са евентуално основателни, касаят правилността на обжалвания съдебен акт, поради което, като ирелевантни за достъпа до касационен контрол, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд от 22. 12.2009 год., постановено по в.т.д.№ 234/ 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: