Определение №111 от 24.2.2017 по търг. дело №2163/2163 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.111

София, 24.02.2017година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2163/2016 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1234 от 16.06.2016 г. по т.д. №1715/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – А. А. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. Д. И., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставил е въпросът: „ Следва ли да се уважи предявеният иск по чл.422, ал.1 във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за частта на вноските, чийто падеж е настъпил преди депозиране на заявлението в съда ако размерът на задължението е посочен в извлечението от счетоводните книги на банката и в заявлението по пера но без конкретизация на размера за падежиралите погасителни вноски, ако тази конкретизация е извършена с изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза”. Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е разгледала противоречие при разрешаване на въпроса с решение на ВКС. Заявила е, че са налице „влезли в сила съдебни решения, уважаващи предявените установителни искове на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, за частта на редовно падежиралите към датата на депозиране на заявлението погасителни вноски, конкретният размер на които се установява с изслушана и приета в производството съдебно-икономическа експертиза. В тази връзка е обсъждала решение на Габровски окръжен съд и на Пазарджишки окръжен съд, с оглед поддържано основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По същият въпрос е развила и съображения за наличие на основание и по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.Касаторът е интерпретирал кратка част от мотивите съдебният акт, като от общият контекст е извадил като сочен от него правен извод приетото, че шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл и от падежа на всяка месечна вноска. Така приетото е поддържано, че противоречи на решение 40/15г. на ВКС, І т.о., определение на същия съд и решение №1718/14г. на САС, от които са възпроизведени части, свързани с направен извод, че началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД съвпада с момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Във връзка с оплакването си, че поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник, касаторът е цитирал решение на ІV г.о. на ВКС №261/11г., с което според него било прието, че с договора за заем било налице „неделимо плащане” и решение №103/13г. на ВКС, ІІ т.о., от което също е възпроизведена част, че срокът на погасителна давност тече от крайният срок за изпълнение, уговорен между страните по договора, а не от падежа на всяка погасителна вноска. Касаторът е развил разбиране и за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, като е цитирал части от съдебни актове на съдилищата в разгледания смисъл. Поддържал е и основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е във връзка с това изложение и два въпроса по отношение началото на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД и няколко въпроса по отношение на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, при липса на обявена на длъжника предсрочна изискуемост по отношение на редовно падежиралите вноски, преди депозиране на заявлението в съда.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените въпроси във връзка с предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.422 ,ал.1 ГПК при липса на обявена на длъжника предсрочна изискуемост по отношение на редовно падежиралите вноски, преди депозиране на заявлението в съда не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отразяват само допълнителен мотив на съда, който не е обусловил самостоятелно обжалваният правен резултат. За да потвърди решениeто на първостепенния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, с оглед изслушаните експертни заключения, че падежът на последната редовна погасителна вноска е настъпил на 15.08.2011г. От този факт е изведено, че за да запази правата си спрямо поръчителя за установените месечни задължения, ищецът е следвало да предяви иск срещу длъжника – кредитополучател, респ. да подаде заявление по реда на заповедното производство в срока по чл.147 ,ал.1 ЗЗД, изтекъл на 15.02.2012 спрямо последната погасителна вноска и тъй като заявлението е подадено на 02.03.2012г., то срока е изтекъл и спрямо последната дължима месечна вноска. Така е направен извод, че отговорността на поръчителя е отпадната спрямо всички задължения по главницата, от което е изведено и отпадане на акцесорните задължения, с оглед именно производния им характер. Съдът е обобщил, че дори и да не се взема предвид твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, поръчителството на ответника следва да се счита прекратено на основание чл.147, ал.1 ЗЗД спрямо всички редовни погасителни вноски по процесния кредит и съответно за цялата искова сума, като е мотивирано изрично, че това е достатъчно за отхвърляне на исковата претенция. С оглед тези решаващи мотиви и поставените въпроси във връзка с началото на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, също не са релевантни, доколкото касаторът ги е обвързал само с извадена от този общ контекст част от тях, с която съдът е констатирал, че и спрямо всяка вноска, както и спрямо последната задължението на поръчителя е отпаднало с оглед чл.147, ал.1 ЗЗД. Така въпросът – „ При договор за банков кредит, обезпечен с поръчителство, какво се има предвид под” падеж на главното задължение” по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД… падежът на всяка погасителна вноска .. или крайният срок за погасяване на задължението на кредитополучателя”, както бе отбелязано отразява разбирането на касатора, свързано с общото оплакване от постановения резултат, но не и решаващите, разгледани по-горе мотиви на въззивният съд, който не е отхвърлил иска, поради това, че е приел, че спрямо всяка отделна погасителна вноска е изтекъл срока по чл.147,ал.1 ЗЗД, а поради това, че и спрямо последната погасителна вноска този срок е изтекъл. Или, с оглед тези решаващи мотиви на състава, поставените въпроси за срока по чл.147, ал.1 ЗЗД не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са свързани с тях. В тази връзка и цитираната практика е ирелевантна, тъй като не обосновава извод за противоречие с решаващ извод на въззивният съд. Наличието на практика по чл.290 ГПК, изключва приложението на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК по същият въпрос.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1234 от 16.06.2016 г. по т.д. №1715/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. А. А. от [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2000лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top