1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София,
24.02.2020г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3821 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 5380 от 16.07.2019 г. по в.гр. д. № 2657/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен предявения от А. С. – З. иск по чл. 128 КТ.
Жалбоподателя „АЙ ПИ АКТ“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддржа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжаване.
Ответникът А. И. С. – З., чрез процесуалния си представител е депозирал отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба, претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил в обжалваните части първоинстанционно решение, е допуснал на основание чл.344, ал.1, т.4 КТ, да бъде извършена поправка на основанието вписано в трудовата книжка, като вместо чл.330, ал.2, т.6 КТ да се чете чл. 327, ал.1, т.2 КТ. Със същото решение на основание чл. 128, ал. 2 КТ ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 5 547, 37 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017 г. до 03.11.2017 г., на основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. чл.86 ЗЗД сумата от 207.01 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2017 г. до 01.02.2018 г., на основание чл. 221, ал. 1 от КТ сумата от 1 700,00 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 2 473,00 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 34 работни дни за периода от 29.02.2016 г. до 02.10.2017 г. ведно със законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ първоинстанционното решение не е обжалвано и в тази си част е влязло в сила.
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ съдът е приел, че работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Прието е, че в тежест на работника, респ. служителя, е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/, действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Съдът е приел за установено наличието на трудово правоотношение между страните, както и че работодателят и служителя са се уговорили заплащане на трудово възнаграждение в размер на 1700 лв. месечно считано от 01.12.2016 г. Прието е, че направеното от ответника оспорване, според което процесния период, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение, ищцата не е полагала труд, е неоснователно. От приетата и неоспорена по делото съдебно – техническа експертиза е установено, че ежемесечно са начислявани суми за трудово възнаграждение, като за месец септември 2017 г. са начислени 5 работни дни и 14 работни дни самоотлъчка, а за месец октомври 2017 г. са отбелязани 22 работни дни самоотлъчка и не е начислено трудово възнаграждение за отработени дни, като се установява, че ответното дружество не е начислило трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2017 г. , отчитайки реално отработените дни съгласно информацията във ведомостите, изготвени при ответника, въз основа на които вещото лице е приело, че общия размер на дължимото трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 5547, 37 лв.
Въззивният съд е приел, че начисляването на трудово възнаграждение за реално отработените дни представлява признание от работодателя, че през съответните дни ищцата е полагала труд и че съгласно уговореното между страните работодателят е следвало да изплаща дължимото трудово възнаграждение до 10 – то число на месеца, а ответникът не е ангажирал доказателства за изплащането на дължимите суми в посочения срок, поради което е счел предявеният иск за основателен и го е уважил в размер на сумата от 5547, 37 лв.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят , чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора : за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, включително и за значението на започналото производство по налагане на дисциплинарно наказание преди датата на уведомление на работника за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, за това налице ли е възможност за добросъвестно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ от страна на работника при започнало дисциплинарно производство за неговите нарушения както и при непрестиране на работна сила от страна на работника съществува ли задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 е 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на практиката на ВКС обективирана в Определение № 638 от 22.05.2013 г. по гр.д. № 1401/2013 г. на III – г.о., Решение № 171/10.07.2013 г. по гр.д. № 843/2012 г. на IV – г.о. и Решение № 376/21.11.2011 г. по гр.д. № 329/2011 г. на III – г.о.
Въпросите формулирани от жалбоподателя по приложението на чл. 327 КТ не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите касаят частта от въззивното решение, по отношение на която същато е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият състав намира, че по въпроса „при непрестиране на работна сила от страна на работника съществува ли задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение“ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същото е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, според която не се дължи заплащане на трудово възнаграждание само когато работникът не е престирал работна сила, какъвто не е конкретния случай. Съдът при анализ на събраните доказателства е приел, че работникът е престирал труд и работодателят е осъден да заплати дължимото възнаграждение именно за за отработени дни. Практиката по поставеният от жалбоподателя въпрос е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото не е налице. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. Преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото пред ВКС разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2019 г. по гр. д. № 2657/2019 г. на ГС София.
ОСЪЖДА „АЙ ПИ АКТ“ ООД – София да заплати на А. И. С. – З. сумата 1000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: