3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 27.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 176/2010 година
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх.№ на СРС 1029401 от 03.09.2010 год. Е. Д. И., чрез пълномощника си адв. В. Г. –САК е поискала допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение на ВКС,ТК № 539 от 17.08.2010 год., в частта му относно деловодните разноски, които се следват на страната на осн. чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК.
Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК е възразила по основателността и, позовавайки се на чл.80 ГПК, както и на отсъствието на ангажирани доказателства за реално изплащане на договорения адвокатски хонорар, като алтернативно е поискала и намаляването му, съобразно процесуалното правило на чл.78, ал.5 ГПК .
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 539 от 17. 08. 2010 год., по т.д.№ 176/2010 год. състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на С. градски съд от 08. 12. 2009 год., по гр.д.№ 1326 / 2009 год..
По този начин касационната инстанция е отказала разглеждане на подадената от [фирма], гр. С. касационна жалба срещу горепосочения съдебен акт на въззивния съд по същество на въведените от касатора оплаквания.
В образуваното пред ВКС производство за преценка допустимостта на касационното обжалване настоящият молител Е. Д. И. е участвала в процесуалното си качеството на ответник, като чрез пълномощника си адв. В.Г., в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е депозирала писмен отговор с който е оспорила както допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, така и е основателността на въведените касационни основания, претендирайки и направените от нея в това производство деловодни разноски в размер на сумата 1000 лв., представляваща заплатено за осъществената правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение.
Следователно от данните по делото и обстоятелството, че с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение, касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по основателността на направеното от И. искане за разноски, се налага правен извод, че в случая предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК са налице.
Доколкото претендираните деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата от 1000 лв., са формирани единствено от реално заплатеното, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие сер. А № 0915593, възнаграждение на адв. В.Г. за осъщественото от последния процесуално представителство на страната пред касационната инстанция, то липсата на изрично представен списък по чл.80 ГПК за същите е правно ирелевантно и само по себе си не обосновава отсъствие на правна възможност за молителя успешно да упражни субективното си право на вземане за извършените от него деловодни разходи.
Що се касае до конкретния размер, до който следва да бъде уважено така заявеното искане на И., основано на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК, то предвид направеното от насрещната страна [фирма], гр. С. основателно възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за това производство и разпореденото от законодателя с § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с § 4 на Наредба за изменение и допълнение на НМРАВ, същият възлиза на сумата 750 лв..
Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА [фирма], гр. С. да заплати на Е. Д. И. от[населено място] сумата 750 лв./ седемстотин и петдесет лева/, направени от страната деловодни разноски в образуваното пред касационната инстанция производство по т.д.№ 176/2010 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: