Определение №111 от 27.2.2017 по гр. дело №4147/4147 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

София, 27.02.2017 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4147 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав, постановено на 16.06.2016г. по в.гр.д.№2939/2015г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е предявеният от Р. В. Б. срещу В. С. С. и Т. Н. В. М. ревандикационен иск е отхвърлен относно 79 кв.м. от УПИ ХIII-57 от кв.68 по плана на [населено място], местност кв.Б., обозначени с цифри 1,2,5,6,1 и със зелен цвят в скица частичен дворищно-трасировъчен карнет, изработен от [фирма]-лист 30 от делото, както и относно 105кв.м., представляващи западната част от УПИ XIII-57 от кв.68 по плана на [населено място], местност кв.Б., обозначени с цифри 2, 3, 4, 5, 2 и с жълт цвят в скица частичен дворищно-трасировъчен карнет, изработен от [фирма]-лист 30 от делото, както и искът по чл.109 ЗС за осъждане на В. С. С. да премахне незаконно построената монолитна ограда в УПИ XIII-57 от кв.68 с височина от 2.5 до 4 метра, обозначена с цифри 2, 5, 6, 1 и с червен цвят на скицата, изработена от [фирма] и за осъждане на Т. Н. В. М. да премахне незаконно построената в УПИ XIII-57 от кв.68 стабилна ограда на бетонов цокъл, метални колове и метална мрежа, обозначена с цифри 3, 4, 5, 2 и с червен цвят в скицата частичен дворищно-трасировъчен карнет, изработен от [фирма]-лист 30 от делото.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС /ТР №1/1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС; решение №254/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на Второ ГО на ВКС и решение №640/29.06.2009г. по гр.д.№2423/2008г. на Първо ГО на ВКС/ по отношение на изискванията към съдържанието на скицата, издадена по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ в редакцията й към издаването на скицата по делото /08.06.1999г./, независимо от обстоятелството, че посочените в изложението решения на ВКС фигурират в мотивите на обжалваното решение. Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл и по два взаимносвързани въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: кой е моментът, в който административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделски земи при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и постановеното решение от ОСЗ придобива конститутивно действие и легитимира правоимащите лица като възстановени собственици; във всички случаи ли издадената по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ скица представлява и скица по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ или съдът във всеки конкретен случай трябва да изследва въпроса дали тази скица отговаря по своето съдържание на изискванията, визирани в чл.13, ал.6 по отношение индивидуализацията на подлежащия на възстановяване имот и след тази преценка да приеме, че издаването на последваща скица след постановяване на възстановителното решение не е необходимо.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. С. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Т. Н. В. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Р. В. Б. е предявила срещу В. С. С. и Т. Н. В. М. искове за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС и за премахване на огради в този имот, които й пречат да упражнява притежаваното право, като твърди, че е придобила правото на собственост на основание договор за дарение /н.а.№32, том I, рег.№1124, дело №30/09.04.2009г./ от своите родители, които придобили собствеността с договор за покупко-продажба /н.а.№96, том II, дело №236/2008г./ от наследниците на С. М., на които правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1/ с решение на ОСЗ и скица от 07.01.2003г., с което според ищцата е приключило административното производство по възстановяване на собствеността.
В обжалваното решение е прието, че предявените по реда на чл.108 ЗС искове са неоснователни спрямо В. С. за 79кв.м., надлежно индивидуализирани в диспозитива на решението, спрямо Т. Н. – за 105кв.м., надлежно индивидуализирани в диспозитива на решението. За неоснователни за приети и предявените по реда на чл.109 искове срещу двамата ответници. Прието е, че ответниците са придобили по давност правото на собственост след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. М., като са изложени съображения, че за да започне да тече срок на придобивна давност е необходимо имотът да е бил възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ, тъй като до постановяване на позитивно решение имотът не е индивидуализиран и намерението на ползувателя да владее не е насочено към точно определен обект и конкретно лице, което е негов собственик.
Прието е, че административната процедура по възстановяване правото на собственост на наследниците на С. М. по реда на ЗСПЗЗ е приключила с издаването на решение №5824/08.09.1999г. на ПК, предхождано от издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, а не с последващо издаване на скица на 07.01.2003г. Изложени са съображения, че правото на собственост върху земи, които са включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници, като в решението съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ трябва да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях и към решението да бъде приложена скица, заверена от ОСЗ и от техническата служба на общината и именно влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост. Посочено е също така, че в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ към заявлението за възстановяване правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението съдържа данни дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл.11, ал.3 и ал.4, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Прието е, че в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имотите, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа на поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура по издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което възстановяването на правото на собственост приключва с постановяване на решение от ОСЗ в стари реални граници без да е необходимо издаването на последваща скица за настъпването на реституционния ефект. В случая е прието, че имотът, собствеността върху който се възстановява, е индивидуализиран с издадената по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ на 08.06.1999г. скица, съответно правото на собственост е възстановено с постановяване на решение №5824/08.09.1999г. на ПК, от който момент е възможно и допустимо придобиване по давност на правото на собственост върху така възстановения имот от трети лица. Прието е, че именно от този момент ответниците по предявения иск са установили самостоятелна фактическа власт върху процесните реални части от имота и са придобили правото на собственост по давност до предявяването на иска /29.06.2012г./. Доводите на предявилото иска лице, че индивидуализацията на имота е извършена и съответно правото на собственост е възстановено едва с издаването на скица на 07.01.2003г. са приети за неоснователни по съображения, че при наличието на скица, издадена по реда на чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ за настъпването на реституционния ефект издаването на последваща скица след постановяване на решението на ПК не е необходимо.
Така изложените от въззивния съд съображения за момента, в който е настъпил реституционният ефект на решение №5824/08.09.1999г. на ПК съответстват на задължителната практика на ВКС-в посочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №640/29.06.2009г. по гр.д.№2423/2008г. на Първо ГО на ВКС; решение №264/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на Второ ГО на ВКС; ТР №1/1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС/ е прието, че въз основа на скицата и удостоверението по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ издава решение, с което се индивидуализира възстановения имот, като това решение има конститутивно действие относно обособяването на обекта на реституционното производство, като изводът за надлежната индивидуализация на имота в удостоверението, скицата и решението на ОСЗ винаги следва да се основава на конкретна преценка на представените по делото доказателства. Изводът на въззивния съд съответства на тази задължителна за съдилищата практика на ВКС – преценката за надлежната индивидуализация на имота към момента на постановяване на решението на ПК е основана на анализ на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства. Поради това следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос не обосновава извод за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното в изложението основание и по поставения въпрос. Наведените в изложението доводи, изразяващи несъгласието на касатора с начина, по който съдът е извършил преценката за момента, в който е настъпило конститутивното действие на решението на ПК, изразяват поддържаната защитна теза в процеса, основана на твърдението, че завършващият елемент на реституционното производство е издаването на скица през 2003г., която теза обаче не е била възприета от въззивния съд, а от съдържащите се в изложението съображения в нейна подкрепа не може да се изведе основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.06.2016г. по в.гр.д.№2939/2016г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА Р. В. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ап.2 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] сумата 4150лв. /четири хиляди сто и петдесет лева/, представляваща направените пред касационната инстанция разноски и на Т. Н. В. М., ЕГН [ЕГН] сумата 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща направените пред касационната инстанция разноски.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top