О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София 28.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1154 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. К. Н. чрез пълномощник адв.Б. П. от САК П. срещу решение № 448 от 30.03.10г.по в.гр.дело № 2015/09г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е оставено в сила решение № 1562 от 15.06.09г.по гр.дело № 2058/08г.на Районен съд – Пловдив в частта,с която е отхвърлена претенцията й за неизплатено в пълен размер основно трудово възнаграждение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода от м.07.05г.до 30.06.06г.за разликата над уважения размер от 395.37 лв до пълния претендиран размер от 2058.58 лв,както и иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение/клас/за периода от 1.07.05г.до 23.05.08г.в размер на 1248.78 лв,както и за разликата между изплатеното и претендирано обезщетение по чл.224 ал.1 КТ в размер на 272.38 лв,както и за разликата между изплатеното и претендирано обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 10786,32 лв.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора,а именно дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение,както и върху обезщетението по чл.222 КТ при договореност в КТД,решаван противоречиво от съдилищата,което обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 КТ.Прилага копия от влезли в сила решения на П. и на ПОС.
В писмен отговор ответникът по жалбата [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните са били в трудово правоотношение,прекратено от работодателя със заповед № 215/16.04.08г.,считано от 23.05.08г.,на основание чл.328 ал.1 т.4 КТ.О. Н. е била член на синдикална организация,страна по подписаните на 1.07.04г.и 1.07.06г.колективни трудови договори,предвиждащи работната заплата в дружеството-ответник да се компенсира тримесечно с не по-малко от 80% от процента на инфлацията,обявен от Н.. Конкретният размер се договаря в комисията за съгласуване на интересите в дружеството.Прието е от въззивния съд,че тази компенсация има обезщетителен характер с оглед неблагоприятният ефект от инфлацията,а няма характер на основно или брутно възнаграждение на част от него по смисъла на НСОРЗ.Претенцията за незаплатена в пълен размер работна заплата поради неизплащане на договорената компенсация върху нея в частта,касаеща периода 1.07.2005г.-30.06.06г.за разликата над уважения размер от 359.37 лв до пълния претендиран размер 2058,58 лв е неоснователна,тъй като не е бил договорен такъв размер в комисията за съгласуване интересите на дружеството,а съдът не може да замести волята на компетентния орган.С оглед на това е приета за неоснователна и претенцията за заплащане на разликата между заплатеното допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа/клас/ и това,което би получила ищцата,ако при формирането му се вземе предвид месечната компенсация с процента на инфлация,тъй като класът се начислява върху основното трудово възнаграждение.Същият правен извод е направен и по отношение на обезщетенията по чл.222 ал.1 и чл.224 КТ,които са заплатени на ищцата при прекратяване на трудовото правоотношение,определени като размер съгласно чл.228 КТ на база последното получено от нея брутно трудово възнаграждение.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос.В случая по поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение,както и върху обезщетението по чл.222 КТ при договореност в КТД практиката е уеднаквена с решение № 636/ 4.11.2010г.по гр.дело № 1766/09г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 686/3.11.2010г.на ВКС,ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Според ТР № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер.В цитираните решения на ВКС е прието,че брутното трудово възнаграждение съгласно чл.3 НСОРЗ включва основното трудово възнаграждение,допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези,които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.Част от брутното трудово възнаграждение е допълнителното възнаграждение /клас/,което се изплаща на работниците и служителите за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата,определена с индивидуалния трудов договор /чл.12 ал.1 НСОРЗ/Определените в чл.16 от КТД от 2004г. и в чл.15 от КТД от 2006г. суми за компенсации,свързани с инфлацията имат обезщетителен характер,същите представляват еднократни плащания,които подлежат на договаряне,а нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на НСОРЗ.След като имат обезщетителен характер и не се дължат постоянно,а в зависимост от наличието на инфлация,компенсациите нямат характер и на допълнително трудово възнаграждение,представляващо компонент от брутното трудово възнаграждение.Обжалваното въззивно решение не се разминава по правни изводи с приетото разрешение на въпроса в посочените решения,което обуславя извод,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение,определено съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/9.07.04г.за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 448 от 30.03.10г.,постановено по в. гр.дело № 2015/09г.на Окръжен съд –Пловдив по жалба на О. К. Н..
ОСЪЖДА О. К. Н. от[населено място],[улица] да заплати на[фирма][населено място],[улица] сумата 150 лв/сто и петдесет/разноски по делото за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.