О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.01. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №193/2012 година
Настоящето производство е образувано по повод подадена молба от [фирма], с вх.№7945 от 07.08.2012 г., подадена чрез експресна услуга на 06.08.2012 г., за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на Определение №501 от 20.07.2012 г. по настоящото ч.т.д.№193/2012 г. на ВКС, І Т.О. в частта за разноските, както и по повод молба на [фирма] с предишно наименование [фирма] за връщане на внесената държавна такса на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 3 852.80 лв. за разглеждане по същество на частната касационна жалба на банката.
С определение №501 от 20.07.2012 г. настоящият състав на ВКС, І Т.О. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма]/ с настоящото наименование [фирма]/, по съображения, че определението на въззивния съд с правно основание чл.419 ГПК не подлежи на касационен контрол. С това определение е прието още, че в полза на ответниците, сред които е и настоящият молител [фирма], разноски не следва да се присъждат, тъй като Списъкът за разноските и договорът за правна помощ, съдържащ данни за уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 7 920 лв. е представен след изтичане на срока за отговор по частната жалба. Това определение е потвърдено с определение №740 от 27.11.2012 г. по ч.т.д.№595/2012 г. на ВКС, І Т.О.
І. По молбата на [фирма] с правно основание чл.248 ал.1 ГПК.
Моли да бъде изменено Определение №501 от 20.07.2012 г. в частта за разноските, като навежда доводи, че искане за присъждане на направените разноски е направил своевременно в отговорите по частната касационна жалба на банката, както и по допълнително изпратеното му изложение на жалбоподателя по чл.284, ал.3 ГПК. Подържа, че Договорът за правна помощ и списъкът за разноските е представен в срока по чл.80 ГПК, с оглед датата на закритото съдебно заседание, в което е постановено определението, спрямо което се прави искане по чл.248 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК и евентуално прави възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 7 920 лв.
Молбата на [фирма] с правно основание чл.248 ал.1 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена на 06.08.2012 г. в едноседмичния срок за обжалване на Определение №501 от 20.07.2012 г., който за молителя е започнал да тече от датата на получаване на съобщението, че е изготвено-31.07.2012 г.
Молбата е частично основателна.
Молителят [фирма] е представил с допълнение към последния си отговор на частната касационна жалба на банката доказателство за изплатен адвокатски хонорар и списък за разноските в размер на 7 950 лв. Той на два пъти е давал отговор по нея – отговор с вх.№29161/19.12.2011 г. и отговор с вх.№558/10.01.2012 г. С Разпореждане №42 от 09.02.2012 г. на председателя на І Т.О. и с Разпореждане №1274 от 14.02.2012 г. по ч.гр.д.№2014/2011 г. на Пловдивския окръжен съд частната касационната жалба на банката, като нередовна, е оставена без движение, поради което на молителя [фирма] се наложило и след отстраняване на нередовността й, с молба вх.№6449/14.03.2012 г. да вземе отново становище по частната касационна жалба.
С допълнение към отговора си с вх.№4475/03.05.2012 г., преди датата на закритото съдебно заседание с правно основание чл.288 ГПК-20.07.2012 г. молителят [фирма] е представил Договор за правни услуги и списък на разноски в размер на 7 920 лв., представляващ изплатен адвокатски хонорар. Възражението на [фирма] за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Съобразно чл.7, ал.5 във вр. с ал.2,т.4 на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- при паричен интерес в заповедното производство в размер на 198 524 евро, с левова равностойност 387 122 лв., адвокатското възнаграждение следва да се изчисли на базата на половината от претендираните суми в заповедното производство- а именно на базата на сумата 193 561 лв., поради което ще възлиза на сумата 4 321.22 лв. В този размер с оглед изхода по делото подадената молба от [фирма] с правно основание чл.248 ал.1 ГПК е основателна.
ІІ. По молбата на [фирма] с предишно наименование [фирма] за връщане на внесена държавна такса на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 3 852.80 лв.
С Разпореждане №42 от 09.02.2012 г. на председателя на І Т.О. на банката касатор е указано да внесе допънително държавна такса в този размер за разглеждане по същество на частната й касационна жалба срещу Определение № 2538/30.09.2011 г. по ч.гр.д.№2014/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав, с което по реда на чл.419 ГПК е оставено без уважение искането на банката за незабавно изпълнение на заповед №3421 от 16.03.2011 г. по ч..гр.д.№4733/2011 г. на Пловдивския районен съд и издаване на изпълнителен лист. С определение №501 от 20.07.2012 г. по настоящето ч.т.д.№338/2012 г. на ВКС, І Т.О. частната касационна жалба на [фирма], със сегашно наименование [фирма] не е допусната до касационно разглеждане. Въпреки това внесената държавна такса не следва да се връща на банката, тъй като от приложеното на стр.4 от т.д.№193/2012 г. на ВКС, І Т.О. преводно нареждане/вносна бележка от 29.02.2012 г., ксероксно копие от която е приложено и към молбата на банката за връщане на държавната такса, както и от служебното писмо на ст.експерт счетоводител към ВКС от 14.01.2013 г е видно, че за вносител на тази сума не фигурира банката, а противната страна- [фирма].
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №501 от 20.07.2012 г. по ч.т.д.№338/2012 г. на ВКС, І Т.О. в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] сумата 4 321.22 лв. /четири хиляди триста двадесет и два лв. и двадесет и две ст./. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], с предишно наименование [фирма] за връщане на внесената на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, допълнителна държавна такса за разглеждане на частната й касационна жалба по същество в размер на 3 852.80 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: