О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София 04.03.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 128/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. „К”, гр. В. чрез адв. К от АК – София срещу решение № 1291/12.01.2009 г. на Върховния касационен съд, І гражданско отделение, постановено по гр.д. № 6352/2007 г. в частта, с която касационната жалба против въззивното решение по гр.д. № 1658/2003 г. на АС – София е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено.
Частната жалба е подадена от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна:
Съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 6352/2007 г. е изложил съображения, че с въззивното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по множество обективно съединени искове и някои от тях са с цена под 5000 лв. В тази си част то е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./, поради което и касационната жалба, касаеща тези искове е оставена без разглеждане.
Апелативният съд с решението си от 29.03.2007 г. е отменил първостепенния съдебен акт в частта, с която са оставени без разглеждане част от обективно съединените искове, предявени от кооперацията и е върнал в тази част делото на Врачанския окръжен съд за разглеждане на спора по същество.
Тричленният състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 6352/2007 г. е оставил без разглеждане касационната жалба на Ж. „К”, гр. В. срещу въззивния съдебен акт в посочената част, като е изложил съображения, че той по характера си е определение. Не попада в категорията на тези по чл. 213 ГПк /отм./ и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Обжалваното решение, постановено от състав на Върховния касационен съд, имащо характер на определение, е изцяло правилно.
Не е спорно, а и от данните по делото се установява, че въззивното решение, за което е отказано разглеждане на касационната жалба по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК е постановено по искове с цена под 5000 лв. всеки. Този въззивен акт по разпореждане на закона е изключен от касационен контрол.
Доводите на касатора, черпени от чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./ нямат отношение към разглеждания проблем, а той е за цената на исковете.
Цитираната разпоредба указва начина, по който се определя размера на дължимата държавна такса – върху сбора от цената на всичките обективно съединените искове. Тя не променя тяхната цена.
Съгласно чл. 103 ГПК /отм./ родовата и функционалната подсъдност на всеки един обективно и субективно съединен иск се преценява поотделно, освен ако няма друго разпоредено. Така е процедирал и състава на Върховния касационен съд в обжалвания съдебен акт.
Правилно е преценен характера и на въззивното решение, с което е отменено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по част от заявените претенции. То също има характер на определение и не попада в хипотезите на чл. 213 ГПК /отм./, поради което и не може да се обжалва самостоятелно.
Определението на Врачанския окръжен съд е преграждащо и е подлежало на обжалване с частна жалба. Актът на въззивната инстанция, с който то е отменено и фактически е възобновено движението по делото,обаче, не попада в приложното поле на чл. 213 ГПк /отм./. Изводът му, че исковете, съответно образуваното по тях исково производство са допустими, може да бъде контролиран ведно с контрола по акта, постановен по съществото на спора.
Освен всичко изложено, трябва да се посочи, също така, че касаторът, който е ищец, няма интерес да обжалва в тази част решението на апелативния съд, защото то удовлетворява неговата въззивна жалба. Това е също основание, наред с аргумента по чл. 213 ГПК /отм./, да се остави без разглеждане касационната жалба в посочената част.
В заключение, обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1291/12.01.2009 г. на Върховния касационен съд, І гражданско отделение, постановено по гр.д. № 6352/2007 г. в частта, с която касационната жалба на Ж. „К”, гр. В. против въззивно решение № 14/29.03.2007 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1658/2003 г. е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: