О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
гр. София, 05.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1581 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на касатора „К. А.-98” ЕООД за изменение на постановеното по делото определение №54 от 28.01.2019 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв., до сумата от 645 лв.
Ответникът по молбата /и по касационната жалба/ – Божидар С. М. заявява становище за недопустимостта, евентуално за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното:
Молбата е процесуално допустима.
Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице – с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 2 000 лв., като ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. По изведените от касатора в изложенията по чл.284, ал.3 от ГПК правни въпроси /подадени са касационни жалби от двама процесуални представители на касатора/, обусловили решаващата воля на съда, е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, както е прието в определението, чието изменение се иска, а правната защита на ответника в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационните жалби и изложенията по чл.284, ал.3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание.
С оглед изложеното присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. се явяват прекомерни, предвид размера на цената на предявения по делото иск, поради което, но и с оглед наличието на две касационни жалби, следва да се намалят до сумата от 1 000 лв., в който смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №380 от 20.05.2016 г. в частта му за разноските.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №54 от 28.01.2019 г. по т.д.№1581/2018 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на Божидар С. М. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС от 2 000 лв. на 1 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК в останалата й част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.