О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1107 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б. А. М. против определение № ІІІ-2594 от 16.10.2012г. по гр.д.№ 1974/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6547 от 09.08.2012г. по гр.д.№ 5183/2012г. по описа на Бургаски РС, с което е прекратено производството по предявения като евентуален иск по чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД поради недопустимост на този иск.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила. Счита, че щом в заявлението по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за вземането без да има възможност за подробно обосноваване на основанията, на които се претендира следва да може в исковата молба по чл.415, респ. 422 ГПК да се заяви същото вземане и на друго основание.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: заявлението по чл. 410 ГПК определя ли правната квалификация на основанието, на което се претендира вземането и може ли в иска по чл. 415 ГПК да се заяви като евентуален иск за същото вземане, но и на друго основание.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Жалбоподателят Б. А. М. е подал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. П. М. за сумата 10 000 лв. предоставена му в заем на 16.06.2011г., за което е издадена разписка и въпреки изпратената покана на 12.12.2011г. до длъжника, сумата не е върната. Тези факти са изложени като „обстоятелства, от които произтича вземането”. Искането е уважено, но длъжника е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, като е посочил, че никога не е имал договор за заем със заявителя и не му дължи претендираната сума. Жалбоподателят е предявил иск за установяване на вземането си, където като основание за възникването му си сочи освен договор за заем, при условията на евентуалност и неоснователно обогатяване.
РС е прекратил производството по евентуално предявеното искане за установяване съществуването на вземането на основание неоснователно обогатяване, като е посочил, че на това основание не е подавано заявление и не е издавана заповед за изпълнение. Производството по този иск е прекратено, защото предмет на иска по чл. 415 ГПК може да бъде само вземането на предявеното основание на което е издадена заповедта за изпълнение.
Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е приела, че не отговаря на текста на закона разбирането на жалбоподателя, че в заявлението по чл. 410 ГПК заявителя само претендира вземането си без да сочи правното основание за това.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставеният въпрос е пряко свързан с мотивите на съда в обжалваното определение, поради което формира общото основание за допускане до касация. По него няма практика на ВКС, което обосновава основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Искът по чл. 415 ГПК е установителен за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Всяко вземане се индивидуализира със страни, основание и размер. Основанието е юридическия факт, от който вземането е възникнало. Затова за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят да посочи „обстоятелствата, от които произтича вземането”. В нормата на чл. 127, ал.1 т.4 ГПК за редовност на исковата молба, законодателят изисква ищецът да посочи „изложение на обстоятелствата, на които се основава искът”. Във вторият случай формулировката е по-обща, защото това е обща норма за изискванията към съдържанието на исковата молба за всякакъв вид искове, а не само за установителен и това предполага по-усложнена фактическа обстановка. От това обаче не следва, че в заявлението по чл. 410 ГПК не следва да се посочва източника на облигационното отношение, от което произтича вземането. Решението по установителния иск по чл. 415 ГПК се ползва само с установителна сила, а изпълнителното основание е заповедта за изпълнение, в която е посочено основанието за вземането. Затова не може в решението да се установи съществуването на вземането на друго основание, от това, за което е издадена заповедта за изпълнение. Тъй като е налице изпълнително основание за вземането на едно основание и с установителния иск ще се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението, не може докато това изпълнително основание не е обезсилено и съществува, да се претендира същото вземане на друго основание. Същевременно за ищеца няма правен интерес да се установи съществуването на вземането на евентуално предявеното основание, за което няма изпълнително основание.
По тези съображения, настоящия състав намира за правилни изводите на съдилищата по същество за недопустимост на евентуално предявения установителен иск по чл. 415 ГПК за признаване съществуването на вземането на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. Оплакванията в частната жалба са неоснователни. Не се касае за задължение на съда да квалифицира заявеното вземане по основание. Това той е направил. Спора е за възможността същото вземане да се претендира и на друго основание при условията на евентуалност, което и според настоящия състав е недопустимо, щом за вземането е издадена заповед за изпълнение. По тези съображения частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-2594 от 16.10.2012г. по ч.гр.д.№ 1974/2012г. на Бургаски окръжен съд по частна жалба на Б. А. М..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № ІІІ-2594 от 16.10.2012г. по ч.гр.д.№ 1974/2012г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: