3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 06.03. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 431/2020 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 393/16.01.2020 г. на А. Н. З. срещу определение № 1093/18.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.10.2019 г., постановено по гр.д. № 362/2018 г. по описа на Сливнишкия районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без разглеждане молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, подадена от жалбоподателката с искане за частичното ? освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима от нея съгласно влязло в сила решение № 133/20.07.2018 г., изменено в частта за разноските с влязло в сила определение № 387/16.10.2018 г. по гр.д. № 362/2018 г. по описа на Сливнишкия районен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и произнасяне по същество на подадената молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ „Допустимо ли е разглеждането на молбата за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК след приключване на основното производство по делото, при положение че същата е все още дължима?“; 2./ „Какви са предпоставките за допустимост на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса, определена с решение за прекратяване на брака по взаимно съгласие? Наличието на висящ процес предпоставка ли е за разглеждане но молбата за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК?“ 3./ „Подлежи ли на обжалване определението, с което се отказва да бъде разгледана молбата за освобождаване от държавна такса, определена с решение за прекратяване на брака по взаимно съгласие?“ По третия поставен въпрос жалбоподателката твърди противоречие на въззивното определение с постановките на ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че произнасянето на касационната инстанция по формулираните въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи и очевидна неправилност на въззивния акт по съображения, че същият е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на процесуалните правила досежно предпоставките за разглеждане на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и на правилата за обжалване на определенията.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на А. Н. З. и Н. М. Д. за прекратяване на сключения помежду им граждански брак на основание чл. 50 СК по взаимно съгласие, към която същите са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. С решение № 133/20.07.2018 г. Сливнишкият районен съд е прекратил брака помежду им и е утвърдил представеното споразумение, с което молителите са уредили въпросите относно имуществените си отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име на съпругата, издръжката на децата, упражняването на родителските права и местоживеенето им.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 5 ГПК решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. Същото е окончателно, считано от момента на обявяването му. Съгласно Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр.д. № 31/1987 г. на ОСГК, ВКС, което не е загубило актуалността си, съдебното решение в частта, с която се възпроизвежда споразумението между страните, също не подлежи на обжалване. Последното има договорен характер и решението в тази си част поначално не формира сила на пресъдено нещо. При съобразяване разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, регламентираща необжалваемост на въззивните определения по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно определение № 1093/18.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд, не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 393/16.01.2020 г. на А. Н. З. срещу определение № 1093/18.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 902/2019 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 431/2020 г. по описа на ВКС, III г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: