О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 07.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1341/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. И. С., чрез пълномощника му адв. Г. С., против въззивното определение от 21.09.2012 год. по ч. гр. д. № 366/2012 год. на Ловешкия окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 21.09.2010 год. по гр. д. № 81/2010 год. на Луковитския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищците, един от които е настоящият жалбоподател.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е прекратено производството и исковата молба е върната, въззивният съд приел, че е налице неизпълнение в дадения срок на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в нея. Изложил е и допълнителни съображения относно нередовностите в допълнителната молба за изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, както и съображения във връзка с правния интерес от предявяването на иск за установяване неистинността на документ.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е обосновал направения от него извод с неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните от съда нередовности в исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което и това е правният въпрос, релевантен за спора. Посочил е, че дадените указания не са изпълнени с представената поправена искова молба, тъй като в нея не се изясняват обстоятелствата, на които се основават предявените искове, а се въвеждат нови обстоятелства и се предявява нов иск за установяване неистинността на пълномощно, което не е и представено. Освен това е налице и разминаване в претенцията за заплащане на претърпените имуществени вреди, първоначално претендирана в различен размер, не са формулирани и отделни петитуми, които да съответстват на изложените обстоятелства.
По този релевантен за изхода на спора въпрос касаторът не сочи основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, а релевира тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпроса за правния интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, позовавайки се на решение № 20 по гр. д. № 4882/2008 год. І г. о. на ВКС и на значението на този правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед приетата от съда обусловеност на предявяването на горния иск от наличието на възможност да се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поставените въпроси не са обусловили извода на въззивния съд за нередовност на исковата молба, поради което и не могат да обосноват наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Предявяването на иск за установяването неистинността на пълномощното от 4.12.2003 год. не е предмет на първоначалната искова молба с формулираното в нея искане за „осъждане на ответника да представи копие от „Книга за имуществата” – 2бр., както и да заплати на ищците сумата 900 лв.”, за наличието на правен интерес за които искове е дадено указание от съда с разпореждането от 19.03.2010 год. по гр. д. № 81/2010 год. на първоинстанционния Луковитски районен съд. Недопустимо е вместо изпълнение на указанието за това да се предявява нов иск, като обосноваването на правен интерес за който да се сочи като основание за допускането на касационното обжалване на определението с предмет първоначално предявения иск.
Затова и формулираните в изложението въпроси са неотносими към предмета на въззивното определение, с което е прието неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, съгласно изричното разпореждане на първоинстанционния съд. Това обуславя и извод за недопускането му до касационно обжалване, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 766 от 21.09.2012 год. по ч. гр. д. № 366/2012 год. на Ловешкия окръжен съд, по подадената от К. И. С., чрез адв. Г. С., частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: