О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 07.03.2016г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 857 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 18.12.2017 г. по гр.д. № 2972/2017 г. на Градски съд – София, с което оставена без уважение молбата на В. М. Б. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство за изготвяне на изложение към частна касационна жалба.
Жалбоподателят В. М. Б., с частна жалба вх.№1081/19.01.2018г. , обжалва определението в срок като твърди, че е с влошено здравословно състояние и не ползува описаните в справка от Службата по вписвания имоти. Моли да й бъде предоставена безплатна правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу определение, което подлежи на обжалване по чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение и да отхвърли молбата на В. М. за назначаване правна помощ по ЗПрП като неоснователна, Градски съд – София е приел, че молителката разполага с достатъчно средства за да заплати възнаграждение за правна защита за изготвяне на изложение към частна касационна жалба. За да стигне до извод за неоснователност на искането, съдът е обсъдил възрастта и семейното положение на молителката въз основа на представените от нея документи, приложени към молбата.
Отделно от декларираните от молителката данни за притежавани от нея два апартамента в [населено място], въззивният съд е установил от справка от Службата по вписвания имоти, че същата притежава и около 40 дка лозя и ниви в [населено място]. За да прецени налице ли са условията за назначаване на правна помощ, съдът е извършил и съпоставка между констатираното имущество на молителката и необходимите разходи за правна помощ спрямо следващите се процесуални действия по висящото производство.
Постановеното от въззивния съд определението е правилно.
Обосновани и аргументирани са изводите на въззивния съд, че не са изпълнени предпоставките на чл. 23, ал. 3 от Закона за правна помощ. По същество частният жалбоподател не е оспорил и не е представил доказателства към частната жалба, опровергаващи изводите на въззивния съд за наличие на средства за заплащане на правната помощ. От събраните в хода на съдебното дирене по главното производство доказателства се установява, че молителката разполага с недвижими имоти, от които може да си осигурява доходи, а и получава месечен доход заедно със съпруга си около 1400 лева. Само тези данни са достатъчни, за да обосноват извод, че молителката разполага с достатъчно средства за да заплати възнаграждение за адвокатска защита, респ., че не са изпълнени законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПП, за назначаване на правна помощ.
Представените от М. И. писмени доказателства с молба от вх.№18959/13.11. 2017г. пред АС София не обуславят извод за неправилност на извода на въззивния съд за това , че не са налице визираните в чл.23 ЗПрП предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ.
С оглед гореизложеното, като е оставил без уважение молбата на В. М. за назначаване на правна помощ, Софийски градски съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.12.2017 г. по гр.д. № 2972/2017г. на Градски съд – София, с което оставена без уважение молбата на В. М. Б. с вх.№18959/13.11.2017г. за предоставяне на безплатна правна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: