О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 111
София, 07.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2539 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност чрез адв. Д. З. срещу решение № 2356/09.12.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 3 състав по гр.д. № 1680/2016 г., с което след отмяна на отхвърлитеното решение на Кюстендилски окръжен съд /К./е постановено решение, уважаващо предявените установителни искове на А. Б. П. срещу [фирма] по чл.694 ал.2 ТЗ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Според касатора въпросите, обуславящи въззивното решение са: „1. Промяната в представителната власт на упълномощителя оказва ли последващо влияние върху валидността и действието на сключените договори за текуща правна помощ. 2. Какви са последиците на обявената нищожност на упълномощаването за процесуално представителство – дали обосновават извод за нищожност на договора за поръчка, като елемент от фактическия състав на валиднастта на договора за поръчка и с какво това позоваване на нищожността на договорите, създава изгодни правни последици длъжника обявен в несъстоятелност от този факт при все че със съдебното си решение, САС е приел за установено по отношение на [фирма] с ЕИК –[ЕИК] – в несъстоятелност, че въззивника А. Б. П., с ЕГН- [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица]/2, ет.1 е титуляр на вземания в производството по несъстоятелност спрямо представяното от мен ответно дружество.“
Ответникът по касационната жалба – А. Б. П. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени отхвърлителното решение на К. и постанови уважително такова по предявените претенции по реда на чл.694 ал.2 ТЗ, САС е приел от фактическа страна следното: Ответникът [фирма] е с открито производство по несъстоятелност с решение от 18.03.2009 г., с начална дата на неплатежоспособност 10.01.2004 г. Ищецът и ответник по касация А. П. е предявил претенции във връзка с неплатено изцяло или частично възнаграждение по договор за текущо правно обслужване с [фирма] от 01.10.2007 г. и анекс към него от 26.03.2008 г. в посочени размери, неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по арб. д. № 114/2012 г. на АС при Б. и по гр.д. № 9/2014 г. на Окръжен съд Смолян /О./ – претенции с дължимата законна лихва за посочени периоди от време, за платени и невъзстановени режийни разноски /за ксерокопиране и пощенски разноски с посочени фактури със законната лихва/. Претенциите на А. П. са предявени в производството по несъстоятелност и са включени от синдика в списъка на неприети вземания, а възражението на А. П. срещу списъка е отхвърлено с определение от 26.02.2015 г. по т.д. № 57/2014 г. на К.. САС е приел, че договорените и неизплатени в цялост възнаграждения по договора за правно обслужване и анекса към него са валидно сключени, като за ответното дружество са подписани от изпълнителния директор и преди откриване производството по несъстоятелност срещу дружеството, а последвалата промяна в представителната власт на ответното дружество не може да има последващо влияние върху валидността и действието на сключените договори. По отношение на договорите за правна защита и съдействие по арб. д. № 114/2012 г. на АС при Б. и по гр.д. № 9/2014 г. на О., включително и за процесуално представителство е прието, че те са сключени от името на дружеството, представлявано от изпълнителния директор и с одобрение на синдика и са породили валидни правни последици, доколкото са в съответствие с изискванията на чл.635 ал.1 ТЗ, като имат характер на договори за поръчка по чл.280 ЗЗД, включващи мандатност и упълномощително правоотношение. Съобразявайки изискването на чл.660 ал.2 ТЗ, че синдикът не може да упълномощава друго лице със своите права, освен с изрично разрешение на съда, каквото разрешение в случая липсва за представените пълномощни за осъществяване на процесуално представителство по арб. д. № 114/2012 г. на АС при Б. и по гр.д. № 9/2014 г. на О., САС е приел, че тези две пълномощни за процесуално представителство са нищожни, но нищожността на упълномощаването за процесуално представителство не може да обоснове извод за нищожност на договорите за поръчка. Според САС между страните са налице валидно сключени договори за мандат, по силата на които А. П. е осъществил защита, съдействие и процесуално представителство по арб. д. № 114/2012 г. на АС при Б. и по гр.д. № 9/2014 г. на О. срещу уговорено в двата договора възнаграждение. САС е посочил, че видно от събраните по делото доказателства А. П. си е изпълнил задълженията по договорите, като е оказал правна защита и съдействие по двете дела, вкл. и чрез процесуално представителство пред АС при Б., а производството пред О. е прекратено, поради невнасяне на изискуемата държавна такса, за задължението за която възложителят е бил уведомен своевременно. По тези съображения, приемайки основателност на предявените претенции на А. П., САС е отменил отхвърлителното решение на К. и е постановил друго, уважаващо установителните искове за посочените претенции: по договора за правно обслужване и анекса към него – 18900 лв., представляващи 30 месечни възнаграждения от по 630 лв. със законна лихва и мораторна такава за посочени периоди; 14920 лв. – незаплатен остатък от адвокатско възнаграждение по арб. д. № 114/2012 г. на АС при Б. със законната лихва; 3450 лв. – незаплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 9/2014 г. на О., мораторна лихва и 31 лв. – заплатени и невъзстановени режийни разноски – ксерокопирни и пощенски разноски със законни лихви.
За разрешението на така поставените въпроси се твърди противоречие със съдебната практика на ВКС /р. № 335/2014 г. и р. № 124/19.10.2010 г./, но и двете решения са по обективно неидентични с настоящото дело казуси и не обуславят допълнителен критерий за селекция. Първият въпрос е общотеоретичен и неотносим към изхода на настоящото дело, доколкото от САС не са изложени съображения във връзка с промяната в представителната власт на упълномощителя, които да оказват последващо влияние върху валидност на вече сключени договори за правно обслужване и дължимостта на уговореното по тях възнаграждение. Относим е вторият въпрос, доколкото е приета нищожност на упълномощаването за процесуално представителство, но действителност на договора за поръчка. Това разрешение не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика, тъй като предмет на предявените претенции в случая е не упълномощаването, което се преценява от съда, пред който то се представя от процесуалния представител, а договора за поръчка и извършените вече по него действия. Така в р. № 124/19.10.2010 г. във връзка с предявен иск по чл.145 ТЗ срещу несъстоятелно дружество е прието, че липсата на решение на съда по несъстоятелност за упълномощаване на адвокат прави учреденото му от синдика процесуално представителство на дружеството по пълномощно с недовършен фактически състав. Прието е, че при това пълномощно подадената въззивна жалба от такъв адвокат е налице действие на адвоката без представителна власт и в тази хипотеза според ВКС е постановено недопустимо решение по тази въззивна жалба, което е обезсилено и делото е върнато на въззивния съд за извършване на необходимите действия по процесуалното представителство на страната, която е била в несъстоятелност и е била представлявана от адвокат, без решение на съда, а само с упълномощаване от синдика. По настоящото дело има извод за нищожност на упълномощаването и в този смисъл няма противоречие в цитираното решение, приело недовършен фактически състав на упълномощаването, обусловил недопустимост на постановено решение по подадена жалба с такова пълномощно. По настоящото дело не е преценявана валидността на процесуалното представителство, доколкото представените пълномощни са за явяване пред арбитражен съд и в О., които са преценявали валидността им, като в тези производства те са приели адвокат А. П. за процесуален представител на [фирма] /протокол от о.з. по арб.д. № 114/2012 г. от 12.07.2012 г.; показания на свидетелката Д. – юрисконсулт при ответника [фирма]; приложени пълномощни по делата, включени в приложените от ищеца отчети на синдика на [фирма]/. Другото решение на ІV отделение на ГК № 335/03.11.2014 г. е допуснато по въпроса: преждевременно ли е предявен иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД преди с влязло в сила решение да е прогласена нищожност на договора, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за двете цитирани от касатора решения, нито на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2356/09.12.2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав по гр.д. № 1680/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.