4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. С. 08.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1165 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. С. И., чрез адв. З. С. срещу решение от 11.03.2010 г. по в.гр.дело № 476/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 202/10.07.2009 г. по гр.дело № 1059/2007 г. на С. районен съд. С последното е отхвърлен предявеня от касатора иск за признаване за установено по отношение на ответниците Р. С. И., С. М. И., С. М. Т., З. А. И., И. К. К., Ф. А. Я., М. Е. И., Н. И./А./, Н. И., Н. И., че С. А. И./С. А. И./, бивш жител на[населено място] поч. на 01.06.98 г., преди образуване на ТКЗС е бил собственик на нива с площ от около 1 дка в м.”П.”, Р. з., идентичен с имотите по кадастралната карта – 1. поземлен имот с идентификатор 67653.918.678 с площ по кадастралната карта от 759 кв.м., участващ в УПИ/парцел/ П-О. б. в кв.12 по устройствения план на[населено място], Ц. ч. и 2. поземлен имот с идентификатор 67653.918.679 с площ то кадастралната карта от 69 кв.м., участващ в улична регулация в кв.12 по устройствения план на[населено място], Ц. ч., като неоснователен.
Касаторът мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба формулира правните въпроси – 1.относно индивидуализацията на земеделския имот, заявен за възстановяване в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, 2. по приложното поле на чл.188 ГПК/отм./ – необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, 3. относно писмените доказателства, с които се установява правото на собственост върху земеделски имот до образуване на ТКЗС, решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.2 ГПК. Цитирани са решение № 717/19.07.99 г. по гр.дело № 118/99 г. на ВКС II г.о., решение № 854/11.0.99 г. по гр.дело № 166/99 г. на ВКС II г.о.
Ответницата по жалбата Р. А. Р., чрез адв.Л.С. е изразила становище, че в случая не са налице предпостави за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ от касатора относно недвижимия имот нива с площ от около 1 дка в м.”П.”, Р. з., идентичен с имотите по кадастралната карта – поземлен имот с идентификатор 67653.918.678 с площ по кадастралната карта от 759 кв.м., участващ в УПИ/парцел/ П-О. б. в кв.12 по устройствения план на[населено място], Ц. ч. и 2. поземлен имот с идентификатор 67653.918.679 с площ по кадастралната карта от 69 кв.м., участващ в улична регулация в кв.12 по устройствения план на[населено място], Ц. ч. е неоснователен.
Прието е, че с частен писмен договор за продажба на недвижим имот от 05.02.1941 г. Х. Е. И. продал на наследодателя на касатора С. Х. И. три земеделски имота, един от които нива от около 1 дка в м.”П.”, Р. з. .
Със заявление № 2216/17.02.92 г. наследодателят на ищеца С. А. И./С. А. И./ заявил пред ПК С. за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, от които нива в м.”П.” от 1.2 дка и пасбище от 0.4 дка. Като доказателство за собственост е представен препис извлечение от декларацията за непокрити земеделски имоти от 1949 г., в която са били отразени като притежавани към този момент нива в м.”П.” от 1.2 дка и пасбище в м.”П.” от 0.4 дка с отразен придобивен способ – покупка – частен писмен договор за покупко продажба от 05.02.41 г. и записка за вписването му № 759/06.01.48 г. С решение по чл.18ж по протокол № 2216/30.01.93 г. на ПК заявените имоти от С. И. не са били признати за възстановяване. По преписката С. И. подал молба вх. № 151/25.10.94 г. с искане за обезщетение с инвестиционни бонове за нива от 1.2 дка в м.”П.” застроен с жилищен блок и пасище от 0.400 дка застроен с жилищен блок.
Прието е, че прекият наследодател на ищеца С. И. подал заявление вх. № 515/13.03.92 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти, притежавани от наследодателя му и негов баща Х. Е. И. на нива от 3 дка и пасбище от 0.8 дка в м.”П.”. Като доказателство за принадлежност на правото на собственост в полза на Х. И. е представен препис извлечение на декларация на последния за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г., в която е отразен способ за придобиване по наследство.
С решение по чл.18ж по протокол № 3515/13.10.92 г. двата имота са признати за възстановяване на наследниците на Х. И.. От един от тях Е. Х. И. е подадена молба от 31.03.98 г. за обезщетяване с инвестиционни бонове за посочените имоти, като застроени със жилищни сгради.
Впоследствие през 2005 г. с решение на ПК[населено място] по заявление на наследниците на Х. И. е отказано да възстанови собствеността върху нива от 3.670 дка в м.”П.” и пасище от 1.303 дка и двата в м.”П.”, като е прието, че собствениците следва да се обезщетят по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, поради застрояване на имотите и включване в регулационния план в УПИ за жилищно строителство и магазини, за пазар, за озеленяване.
Решението на ОСЗ е отменено частично с решение № 393/06.11.2006 г. по гр.дело № 270/06 г. на Районен съд[населено място], влязло в сила на 22.11.2006 г. и е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И. върху имот с площ от 795 кв.м. в м.”П.”, със съответно обозначение като част от имот по кадастралната карта и върху имот с площ от 63 кв.м., част от друг имот по кадастралната карта.
На основание влязлото в сила съдебно решение ОСЗ[населено място] с решение № 3515/03.01.2007 г. възстановила на наследници на Х. И. собствеността на пасище от 0.848 дка в м.”П.” от който площ от 797 кв.м. съставляващ част от имот № 918.205 и 63 кв.м. съставляващ част от имот № 918.138 по кадастралната карта на[населено място].
Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че в м.”П.” са имали имоти тримата братя А., Ш. и Х., че С. имал имот в същата местност, който бил отделно от този на баща му Х. и че бил по-малък, че имотите на С. и Х. били разделени от държавен имот.
Прието е от съда, че касаторът следва да докаже твърдението, че притежаваният от неговия наследодател имот в м.”П.” е идентичен с възстановените на наследниците на общия наследодател Х. И. имоти в същата местност с решение № 3515/03.01.2007 г. Прието е, че възстановените имоти на наследниците на общия наследодател Х. И. с посоченото решение на ОСЗ[населено място] са част от заявения за възстановяване в полза на същите лица имот с по-голяма площ, като част от него не е възстановена, поради застрояване. Според въззивния съд и наследодателят на касатора С. И. и общият наследодател Х. И. са притежавали имоти в м.”П.”. Прието е за неустановено от показанията на свидетелите имота, собственост на С. И. преди образуване на ТКЗС , описан в частния писмен договор от 1941 г. да е идентичен с частите от имота в м.”П.”, възстановени в полза на всички наследници на общия наследодател Х. И.. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя. С решение № 854/11.10.99 г. по гр.дело № 166/99 г. на ВКС II г.о. е застъпено становище, че при спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ предмет на делото са имотите, посочени в исковата молба и съдът следва да установи чия собственост са били тези имоти към момента на обобществяването им, че идентичността на тези имоти с други, претендирани от ответниците е извън предмета на делото. Прието е, че когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него с това те признават правото му и следва да докажат своето придобиване. С обжалваното решение правният въпрос е разрешен по аналогичен начин. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че не е установено към момента на образуване на ТКЗС процесния имот нива с площ от 1 дка в м.”П.”, Р. з. на[населено място], идентичен с подробно посочените два имота по кадастралната карта на[населено място] да е собственост на прекия наследодател на ищеца С. А. И./С. А. И./. Съдът се е произнесъл относно идентичността между имота, описан в частен писмен договор от 1941 г., легитимиращ като собственик прекия наследодател на ищеца и частите от имот с площ от 1 дка в м.”П.” в землището на[населено място], възстановени с решение на ОСЗ в полза на всички наследници на общия наследодател Х. И., поради това, че по делото са установени факти за притежавани имоти в процесната местност и от прекия наследодател на ищеца, и от общия наследодател Х. И.. Съдът е обсъдил заключението на СТЕ в съвкупност с представените писмени и гласни доказателства и е направил извода за липса на идентичност между имота, описан в частния писмен договор от 1941 г. и частите от имот с площ от 1000 кв.м. в м.”П.” възстановени с решение на ОСЗ в полза на всички наследници на общия наследодател Х. И.. При конкретно установените в настоящия случай факти съдът намира, че правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираното решение на състав на ВКС. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос по приложението на чл.188 ГПК/отм./ необсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка. Жалбоподателят не е посочил при наличие на коя от предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1, 2-ра или 3-та е решен правния въпрос. С оглед на това настоящият съдебен състав е лишен от възможността да прецени наличието на същата. Освен това дори и да се приеме, че правният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата жалбоподателят не е цитирал друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. С оглед на това не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, поставен от жалбоподателя за писмените доказателства, с които се установява правото на собственост върху земеделски имот до образуване на ТКЗС. С решение № 717/19.07.99 г. по гр. дело № 118/99 г. на II г.о. е прието, че едностранното деклариране на притежавани непокрити недвижими имоти не са писмени документи, установяващи собственически права или началото на придобивна давност. В настоящият случай въззивният съд е обсъждал декларациите за притежавани непокрити недвижими имоти, доколкото същите са били приложени във всяка една от преписките пред ОСЗ по подадените заявления от наследодателя на ищеца С. А. И. и по заявлението от наследниците на общия наследодател Х. И.. Съдът е изразил становище, че тези декларации установяват право на собственост върху земеделския имот в полза на всеки от деклараторите до образуване на ТКЗС. Този извод на съда не е обусловил правните изводи за неоснователност на исковата претенция. Поради това съдът намира, че не се касае за правен въпрос по смисъла на даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя Е. И..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата Р. Р. следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 25 от 11.03.2010 г. по в. гр. дело № 476/2009 г. на С. окръжен съд по касационна жалба вх. № 1831/19.04.2010 г., подадена от Е. С. И., чрез адв.З. С.,[населено място], [улица], ет.3.
Осъжда Е. С. И. с адрес[населено място], [улица] да заплати на Р. А. Р. от[населено място], [улица], ет.1 сумата 150 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: