О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр.София, 27.01.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1675 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.06.2009г. по гр.д. № 133 / 2009г., с което Смолянски окръжен съд, е отхвърлил предявения от С. Р. К. и И. М. К. иск срещу Ю. С. К. , Е. Д. К. и И. Ю. К. с правно основание чл.472 ГПК/отм./ и е обезсилил първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.97 ГПК/отм./, като е прекратил производството по него.
Жалбоподателите – С. Р. К. и И. М. К. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Ю. С. К. , Е. Д. К. и И. Ю. К. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.02.2009г. по гр.д. №202/2007г. на Девенски РС частично, е отхвърлил иска на жалбоподателите с правно основание чл.472 ГПК/отм./ и е обезсилил първоинстанционното решение по иска им с правно основание чл.97 ГПК/отм./, като е прекратил производството по него. Съдът е изложил съображения, за това че атакуваният нот.акт №34/2007г. на нотариус при Девински РС, с който Ю. С. е признат за собственик въз основа на отстъпено право на надстрояване/заявление вписано на 17.12.1974г./ на трети етаж от жилищна сграда, построена в УПИ ХХІ в кв.56 по плана на гр. Д. въз основа на отстъпено право на строеж, не е нищожен. Прието е по делото, че нотариалният акт не е нищожен, тъй като наличието на пороци на заявлението по чл.56, ал.2 ЗТСУ, не би могло да доведе до нищожност на нотариалното удостоверяване съобразно разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./. Съдът е приел, че предявеният иск по чл.97 ГПК за установяване, че ответникът Ю. С. не е собственик на трети етаж от жилищна сграда, е недопустим, тъй като от една страна има влязло в сила решение, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите за признаване за установено, че те са собственици на същия, а от друга този етаж се владее от ответника и не е налице правен интерес от търсената защита с установителния иск.
В изложение към касационната си жалба, за да обосноват допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателите поддържат, че съдът е разрешил материално правен въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно значението на липсата на нотариална заверка на подписите на декларация по чл.56, ал.2 ЗТСУ за действителността на констативен нотариален акт, издаден за установяване право, възникнало въз основа на същата. Поддържат, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото -основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че поставеният материално правен въпрос в изложението, а именно дали вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е елемент от фактическия състав на учредяването по този ред на ограниченото вещно право и дали се отразява на валидността на нотариалното удостоверяване не е от значение за крайния резултат по спора. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая посоченото основание не е налице. В нормата на чл. 472 от ГПК (отм.) изрично и ясно е посочено неспазването на кои императивни изисквания на нотариалното удостоверяване, води до неговата нищожност. Нарушението на чл. 482, ал. 1 от ГПК (отм.), респективно неосъществяване на нотариално удостоверяване на собствеността по реда на чл. 483, ал.1 ГПК/отм./ при липса на документ за правата, не е сред тези, обуславящи недействителност на нотариалното действие. Ако правото, което е констатирано в нотариалния акт не съществува то нотариалният акт не поражда вещен ефект за него, в какъвто смисъл е постоянната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Жалбоподателите не сочат да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за липса на основание за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на основание чл.280, ал.1, 3 ГПК на решение от 26.06.2009г. по гр.д. № 133 / 2009г. на Смолянски окръжен съд, по жалба на С. Р. К. и И. М. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: