О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 04.02 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1899/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. Б. Ц., приподписана от адвокат К, срещу въззивното решение № 845 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 772/08 г. на Софийския окръжен съд. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, а с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се представят Тълкувателни решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, решение на Върховния касационен съд и въззивни решения на Бургаския и на П. окръжен съд.
Ответниците по касация ОС “З” гр. Е. П. и О. с. гр. не са подали писмени отговори по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 22.02.2008 г. по гр. д. № 142/07 г. на Е. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху ливада с площ от 5 800 кв. м., находяща се в м. “М” в землището на с. С..
В. съд приел, че за уважаване на иска ищецът следва да проведе успешно пълно доказване, че наследодателят му Б. Ц. Р. , починал в 1967 г., е бил собственик на спорния имот към момента на включването му в ТКЗС на твърдяното основание – наследство и придобивна давност. По делото не са ангажирани писмени доказателства, допустими в процеса на доказване съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, по посочените обстоятелства. Затова искът е отхвърлен като неоснователен.
Въпросите, по които касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, не са изрично формулирани, но според двукратните уточнения към касационната жалба, които следва да се считат за изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, те се свеждат до тази от предпоставките за уважаване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, свързана с доказване на обстоятелството, че ищецът или наследодателят му е бил собственик на претендираната земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС. Въпросът действително е определящ за изхода на спора, но при разрешаването му въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката, илюстрирана с представените съдебни актове.
ТР № 2/96 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС разглеждат принципно характера на производствата по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Първото от тях е и неотносимо към настоящия случай, тъй като е прието преди изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ според публикацията в ДВ, бр. 13 от 2007 г., въвеждащо ограничение в допустимите доказателствени средства.
Решение № 269 от 20.02.2002 г. по гр. д. № 1750/01 г. на ВКС на РБ, V-то г. о., е постановено по касационна жалба срещу въззивно решение, с което производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е прекратено като недопустимо. Затова въпросът за основателността на иска, част от който са поставените от касатора въпроси за допустимите доказателства, не е бил предмет на обсъждане.
С решение № V* от 24.10.2008 г. по в. гр. д. № 608/08 г. на Бургаския окръжен съд и решение № 16 от 15.01.2009 г. по в. гр. д. № 923/08 г. на П. окръжен съд исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са уважени, предвид наличието на писмени доказателства. Така, по първото делото са били представени декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 1949 г., удостоверение, съдържащо данни от емлячния регистър от 1949 г., данъчна декларация, в която са отбелязани и извършени през 1952 г. промени, протокол № 3 от 15.09.1952 г. по ЗТПС /отм./, а по второто: декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, декларация с нотариална заверка на подписа от 1958 г. и скица на имота от кадастралния план, с които е прието за доказано по безспорен и категоричен начин, че наследодателят е придобил имота от своя баща по наследство и делба.
В случая, пред който страните са изправени, ищецът не е представил писмени доказателства. Искането му за свидетел е оставено без уважение, а според изявлението в касационната жалба не е могъл да представи необходимите писмени доказателства поради сериозно болестно състояние и поради факта, че много от архивите липсват. Така изложените доводи съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради непълнота на доказателствата, които биха могли да са предмет на обсъждане само ако касационното обжалване е допустимо при някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В обобщение, не се констатират поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 845 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 772/08 г. на Софийския окръжен съд.
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: