О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
София, 18.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 721 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Бургос пласт“О. срещу тази част от решението от 22.05.2008 год. по т.д. № 35/2008 год. на Бургаския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 20.09.2007 год. по гр.д. № 177/2005 год. на Бургаския окръжен съд. С нея е уважен до размера на 90196 лв. предявеният от “К”ЕО. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД; до размера на 31832 лв. обективно съединеният иск с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД. Присъдена е законна лихва и разноски.
В тази част от касационната жалба, имаща характеристиката на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване, „Бургос пласт“О. е посочил всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.2 вр.ал.1 ГПК „К. 9.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се е позовал на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като същественият процесуалноправен въпрос е свързан с тълкуване на петитума на исковата молба – ако е поискана законна лихва за период, предхождащ ИМ, следва ли да се приеме, че е заявено обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД за този период.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД; чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Твърдението на ищеца „К. 9.
Последователно подържаната теза на ответника е, че искът е неоснователен. Позовал се е на липса на кредиторово съдействие при отстраняването на недостатъците. Привлякъл е като трето лице помагач Е. „Михаилдизайн-М. Бенчев- Д. бюро“.
Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен до размера на 31832 лв.; искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД до размера на 90196 лв. и искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД до размера на 3326.47 лв. Сезиран с въззивната жалба на ответника, Бургаският апелативен съд е обезсилил решението в частта по чл.86 ал.1 ЗЗД, приемайки, че такъв иск няма валидно предявен. Оставил е в сила решението в останалата му част.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на основания за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Формулираният съществен процесуалноправен въпрос се свързва с основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд не е изложил решаващи мотиви по твърдяни от страната факти и обстоятелства, като не е обсъдил установяващите ги доказателства. Позовал се е на ППВС № 7/1965 год. и Тълкувателни решения на ВКС.
Това основание не е налице. Всъщност, касаторът смесва основанията по чл.281 т.3 ГПК и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В първия случай, допуснато нарушение на процесуалния закон (чл.188 ал.1 ГПК (отм.)), което е в противоречие с практиката на ВКС би довело до неправилност на решението и предпоставка за неговото касиране – основание по чл.281 т.3 ГПК. Във втория случай, би следвало да е налице произнасянето на въззивния съд по съществен процесуалнопревен въпрос, което негово становище, обуславящо крайните изводи да е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Такъв въпрос в случая не е формулиран.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва пет съществени материално правни въпроса: 1./ Потестативното право на разваляне на договора принадлежи само на изправната страна; 2./ О. за вреди се носи само от изправната страна; 3./ Н. на дължимото възнаграждение съставлява неизпълнение на договорно задължение; 4./ З. на възложителя по договора за изработка и дължимото от него съдействие; 5./ П. за разваляне на договора е наличието на съществено неизпълнение, правещо невъзможно постигането на договореното.
Тези въпроси са съществени по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но въззивният съд не е допуснал неправилното им прилагане и по тях не е налице противоречива практика, материализирана в необжалваеми решения на съдилищата. Разликата в крайните резултати в съдебната практика се дължи не на различното разбиране и тълкуване на закона, а на различните факти и обстоятелства по всяко едно от делата. В конкретния случай, тезата на касатора се дължи на разбирането, че той е изправната страна по договора. Т.е. касае се за различно доказване/установяване на фактите, а не за различно тълкуване на съществени материалноправни въпроси.
Същественият за развитието на правото и точното прилагане на закона въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът свързва с неприемането за разглеждане на насрещния му иск. Тезата на „Бургос пласт“О. е, че в производството по искове за разваляне на двустранни договори, неприемането на насрещни искове, произтичащи от същото правоотношение и които са във връзка с възможността за прекратяване на двустранния договор, следва да се счита за процесуално нарушение. При условие, че законодателят не е предвидил обжалваемост на определението за приемане/неприемане на разглеждането на насрещния иск и този иск би могъл да бъде разгледан в отделно производство, тезата по-скоро сочи на допълване на закона, чрез въвеждане на непредвидено в него нарушение, отколкото на точното му прилагане.
С оглед произнасянето по първоначалната жалба на „Бургос пласт“О. , насрещната касационна жалба на „К. 9.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на „Бургос пласт“О. на решението от 22.05.2008 год. по т.д. № 35/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на “К”ЕООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.