О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 18.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 889 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “П” О. ч. адвокат О срещу решение № 197/12.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 302/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове по чл.19 ал.3 ЗЗД на настоящия касатор срещу М. на транспорта.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – М. на т. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени, обективно съединени искове по чл.19 ал.3 ЗЗД от „П” О. срещу М. на т. за обявяване за окончателни, сключените между страните предварителни договори от 03.02.1995 г. за покупко-продажба на ателиета в гр. С., жк „И”, местността „Д”, подробно конкретизирани.
СГС е отхвърлил исковете, а САС е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана „материалноправната легитимация на ответника като собственик на процесните ателиета към момента, както и на договарянето на всички съществени елементи на покупко-продажбата на процесните ателиета /договорената цена като цена на правото на собственост, а не на правото на строеж/”.
Д. на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а именно:
1.становяването на материалноправната легитимация на ответника – отчуждител по процесните предварителни договори – недоказана според САС.
2. Преценката на въззивния съд, че освен недоказаната материалноправна легитимация на отчуждителя, пречка за уважаване на иска било и обстоятелството, че с процесните договори не били договорени всички съществени елементи на покупко-продажбата на процесните имоти.
И двата въпроса касаят конкретни доказателства и конкретна преценка за същите, които са различни за всеки случай и обуславят различни фактически изводи, респ. и следващите от тях правни такива. Всички доводи на касатора във връзка с преценката на САС във връзка с така формулираните два въпроса са относими към неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани на този етап в това производство. Тъй като не е налице въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а по същество несъгласие с крайния резултат като фактически и правни изводи от преценката на доказателства, извършена от САС, няма основание да се приеме и наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197/12.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 302/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.