ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1110
София, 02.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4080/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. М. и М. Л. М. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.А. Т. от САК срещу решение № 540 от 24.1.2014 г, постановено по гр.дело № 5916/13 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 25.1.2013 г по гр.дело № 7238/12 г на Софийски районен съд, 29 състав.С първоинстанционното решение са отхвърени като неоснователни предявените от М. Л. М. и Д. Н. М. срещу Б. С. С. и В. М. С. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.61 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 19 179 лв, представляваща обезщетение за настъпило неоснователно обогатяване в резултат на водене на чужда работа без пълномощия, предприета в собствен на ищците интерес и в изпълнение на заповед № ДК-02-СО012/28.1.2008 г на С. РДНСК.
В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и противоречи на материалния закон и процесуалния закон.Иска се след допускането му до касационно обжалване да бъде постановено друго, с което да бъдат уважи предявените искове.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателите подържат наличието на касационните основания по чл.280 ал.1-3 ГПК.Подържат, че по въпроса 1/ следва ли постановеното решение да бъде основано на целия събран по делото доказателствен материал същото противоречи на определение № 716 от 14.6.12 г по гр.дело № 3/12 г на Четвърто ГО, на решение № 341 от 27.7.2010 г на ВКС, Четвърто ГО по гр.дело № 1218/2009 г, на решение № 10173/5.7.13 г на ВАС по адм.дело № 13678/12 г на Осмо отделение, решение № 8 от 20.2.13 г на ВКС по гр.дело № 470/12 г на Второ ГО и решение № 3 от 22.7.2013 г на ВКС по гр.дело № 534/12 г.2/На второ място подържат, че по въпроса „кои лица следва да бъат определени като адресати на заповед по чл.225 от ЗУТ” въззивният акт противоречи на решение № 9792/1.7.2011 г на ВАС по адм.дело 4491 на Второ отделение, на решение № 180 от 22.10.2013 г на Адм.съд С. Загора по адм.дело № 508/12 г и решение № 12185 от 24.9.2013 г на ВАС по адм.дело № 7017/13 на Второ отделение.3/Считат, че липсва съдебна практика както и легално определение на въпроса това „кои лица следва са се считат за извършител, строител и възложител, с оглед определяне на адресатите на заповедта по чл.225 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи”-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.4/С оглед отговора на последния въпрос считат, че съдът с оглед конкретния казус, с който е сезиран, следва да даде отговор на въпроса „може ли на ответниците по делото в качеството им на съсобственици в имота да бъде придадено качеството на възложители на строителната дейност и на същите да се възложи част от разноските по събаряне на незаконния строеж.
Ответниците по касационната жалба Б. С. С. и В. М. С. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран, чрез пълномощника им адв.К. Ц..Подържат, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.Респ.подържат, че касационната жалба е неоснователна.Претендират разноски сторени в производството по чл.288 от ГПК в размер на 850 лв, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.61 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор, обективиран в нотариален акт № т. нот.дело г страните са съсобственици на недвижим имот УПИ от кв. в кв.С., на [улица].По силата на договора Б. и В. С. са учредили на М. М. и Д. М. право на строеж върху собствения им имот на изброени в договора обекти като срещу това са се задължили да им прехвърлят ? ид.част от собствения им поземлен имот.Приел е, че съгласно представяния предварителен договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за извършване на строителство от 18.9.2003 г страните са уговорили строителните дейности в имота да бъдат изцяло поети от М. М., като по последният носи отговорността във връзка с проектирането и изпълнението им, снабдяването с инвестиционни проекти, одобрението и съгласуването им от съответните административни органи, включително и снабдяване с разрешение за ползване. С влязло в сила съдебно решение № 206/13.3.2008 г, постановено по гр.дело № 5002/2007 г на СРС, ГК, 27 състав М. Л. М. и Д. Н. М. са осъдени на основание чл.109 от ЗС да премахнат изградената в УПИ от кв.по регулационния план на С.ограда по линия, съгласно комбинираната скица на вещото лице Б..Със заповед от 28.1.2008 г на началник столична РДНСК е наредено незаконно построената ограда да бъде премахната.Заплатените от касаторите разноски за премахване на незаконния строеж възлизат общо на 38 359, 74 лв.От тях касаторите претендират половината или 19 179 лв, които считат, че следва да се поемат от другите съсобственици в имота.При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че исковете са неоснователни.Разноските за премахване на незаконния строеж в размер на 38 359, 74 лв следва да останат изцяло в тежест на касаторите.Този извод съдът е извел от представения предварителен договор от 18.9.2003 г за прехвърляне на право на строеж и за строителство, по силата на който страните са уговорили отговорността за построяването на обектите и снабдяването им с необходимите строителни книжа, съобразно одобрените архитектурни проекти да бъде извършено от касаторите.
1/По материално правния въпрос : кои лица следва да бъдат определени като адресати на заповед по чл.225 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж касаторите сочат приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Сочат, че мотивите на въззивното решение противоречат на решение № 9792/1.7.2011 г на ВАС по адм.дело 4491 на Второ отделение, на решение № 180 от 22.10.2013 г на Адм.съд С. Загора по адм.дело № 508/12 г и решение № 12185 от 24.9.2013 г на ВАС по адм.дело № 7017/13 на Второ отделение.
Тези касационни основания не са налице.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК понятието „практика на съдилищата“ не включва практиката на административните съдилища в това число и решенията на Върховния административен съд.Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища.Следователно по така формулирания материално правен въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, а именно противоречие със задължителната практика на съда, респ.противоречие с практиката на гражданските съдилища.
2/ Процесуално правния въпрос „следва ли постановеното решение да бъде основано на целия събран по делото доказателствен материал” не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика.Въззивният съд е направил обстоен и детайлизиран анализ на всички събрани по делото доказателства-писмени, гласни, както и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като е основал правните си изводи на целия събран по делото съвкупен доказателствен материал.Приел е, че обезщетение за разходите, направени в изпълнение на чуждо задължение може да бъде претендирано срещу лицето, чието задължение е изпълнено.В случая обаче за ответниците не съществува нито законово нито договорно задължение да предприемат действия по събаряне на подпорната стена, доколкото задължението за построяването й и то в съответствие с нормативните изисквания и снабдяване със съответните разрешения е единствено в тежест на касаторите, съгласно така представения предварителен договор за строителство.Същият извод произтича и от влязлото в сила съдебно решение, с което касаторите са осъдени на основание чл.109 от ЗС да премахнат подпорната стена, изградена от тях на границата с имота на трето лице.При липса на законово или договорно основание за ангажиране отговорността на ответниците предявените искове са приети за неоснователни.
Във връзка с поставения процесуално правен въпрос и за пълнота на изложението следва да се добави, че соченото от касаторите противоречие с определение № 716 от 14.6.12 г по гр.дело № 3/12 г на Четвърто ГО е ирелевантно доколкото определенията постановени по реда на чл.288 от ГПК също не попадат в предметния обхват на задължителната съдебна практика и практика на съдилищата, доколкото не се ползват със сила на присъдено нещо.Не следва да бъде обсъждано и решение № 10173/5.7.13 г на ВАС по адм.дело № 13678/12 г на О. отделение по изложените по-горе съображения относно неотносимостта на практиката на ВАС при приложение на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
3/По последните два въпроса, по които се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото се твърди, че са от значение за прилагане на закона и развитието на правото.В случая настоящият съдебен състав намира, че липсва общата и допълнителна предпоставка за приложение на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Същите не са били предмет на въззивното решение, поради което не са обусловили крайния извод на спора.Освен това касаторите не сочат коя е правната норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по която липсва съдебна практика или същата се нуждае от актуализиране, предвид настъпилите промени в обществените отношения.Безпротиворечиво е прието в съдебната практика и теория че облигационното задължение може да бъде породено от закон, договор, съдебно решение или администартивен акт и доколкото в случая не е налице нито един от тези юридически факти, то за ответниците не се е породило облигационно задължение и не следва да бъде ангажирана отговорността им по предявените срещу тях искове.В този смисъл са и изводите на въззивния съд.
По горните съображение решението на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторите дължат на ответниците направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 850 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 540 от 24.1.2014 г, постановено по гр.дело № 5916/13 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „В” въззивен състав.
ОСЪЖДА Д. Н. М. и М. Лоен М. със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв.А. Т. да заплатят на В. М. С. и Б. С. С. с адрес този на пълномощника им адв.К. Ц. [населено място], [улица]/ км./№ ет. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени пред ВКС в размер на 850 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.