6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1110
С., 4.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 349/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 1111 от 15.12.2011 г. по гр. дело № 872/2011г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 424 от 10.06.2011 г. по гр. дело № 1914/2009 г. на Пернишки районен съд в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на К. К. С. сумата над 7500 лв. до 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ и отхвърлил иска на К. К. С. против [фирма] [населено място] за сумата над 7500 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния наследодател К. Й. С. настъпила в резултат на трудова злополука на 22.11.2006 г. в цех за тръбопроводни профили на фирма [фирма] [населено място], ведно със законна лихва върху сумата считано от 30.11.2006 г.; потвърдил решението в частта, с която иска е отхвърлен до предявения размер 30 000 лв.; отменил решението в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] сумата 15 000 лв. и отхвърлил предявения на основание чл. 49 ЗЗД обратен иск на [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 15 000 лв. стойност на обезщетението, което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на К. К. С. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния наследодател К. Й. С. настъпила в резултат на трудова злополука на 22.11.2006 г. в цех за тръбопроводни профили на фирма [фирма] [населено място] ведно със законна лихва върху сумата считано от 30.11.2006 г.
Решението се обжалва от [фирма] [населено място] в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е уважен в размер на 7500 лв. и в частта, с която е отхвърлен обратният иск по чл. 49 ЗЗД против третото лице помагач на жалбоподателя [фирма] [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в противоречие с Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС с обжалваното решение са разрешени материалноправните въпроси – отговаря ли имуществено дружеството-възложител за вреди настъпили от трудова злополука с работник на дружеството – изпълнител, когато цялата организация, ръководство и контрол на извършваната работа от работниците на дружеството-изпълнител е извършвана от дружеството-възложител; дължи ли дружеството-възложител на дружеството-изпълнител сумата, която последното ще заплати по чл. 200 КТ като обезщетение за вреди от трудова злополука, станала с негов работник при и по повод изпълнение на работата ръководена и контролирана от дружеството-възложител на основание чл. 54 ЗЗД – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и материалноправният въпрос поставен в хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК – при намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли да се определи какво е съотношението на приноса по пострадалия работник и съобразно това съотношение да се намали отговорността на работодателя, по отношение на който е представено съдебно решение по гр. дело № 3456/2008 г., второ г. о. ВКС по приложението на чл. 201, ал. 2 във вр. с чл. 200 КТ.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба по същество. Излага съображения в подкрепа правилността на решението в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ответницата К. К. С. не е представила писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200 КТ и чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По материалноправния въпрос – при намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли да се определи какво е съотношението на приноса по пострадалия работник и съобразно това съотношение да се намали отговорността на работодателя, относим към иска по чл. 200 КТ, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Прието е с обжалваното решение, че пострадалият е нарушил чл. 33 Закона за здравословни безопасни условия на труд – да се грижи за здравето и безопасността си и да спазва безопасността на условията на труд, израз на което е поведението му по време на работния процес. Същият е нарушил технологичната последователност за извършване на възложената му работа, като първо отстранил част от предпазните парапети на работната площадка, с което премахнал защитата от падане от височина, не е закачил предпазния си колан на поставено на площадката конопено въже за обезопасяване, с какъвто е бил снабден, и в деня на злополуката употребил алкохол по данни от кръвна проба 0,78 промила по време на предприета от него по-дълга от предвидената обедна почивка – поведение сочещо на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и преценено като допринесло за настъпване на вредоносния резултат, при което решаващият съд е приел, че отговорността на работодателя следва да се намали с 3/4. Отнесена към стойността на поисканото обезщетение 30 000 лв., съдът уважил иска по чл. 200, ал. 1 КТ за 7500 лв. морални вреди дължими на ищцата, като наследницата на починалия.
Поставеният правен въпрос не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 3456/2008 г. ВКС, с което е прието, че установяването на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсация на вините, но не е критерии за определяне съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение на приносите, респ. този на пострадалия.
С обжалваното решение съдът е намалил отговорността на работодателя, като е установил, че пострадалия е проявил „груба небрежност”, която е предпоставка за компенсация на вини, за приемане, че е налице съпричиняване на вредата от прострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, но размера на това съпричиняване съдът е определил от обективния принос на пострадалия за вредата, а не от степента на неговата вина, т. е. съдът се е ръководил от обективното съотношение на приносите, като е определил, че приноса на пострадалия е 3/4, с колкото е намалил отговорността на работодателя.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос.
По материалноправните въпроси – отговаря ли имуществено дружеството-възложител за вреди настъпили от трудова злополука с работник на дружеството – изпълнител, когато цялата организация, ръководство и контрол на извършваната работа от работниците на дружеството-изпълнител е извършвана от дружеството-възложител; дължи ли дружеството-възложител на дружеството-изпълнител сумата, която последното ще заплати по чл. 200 КТ като обезщетение за вреди от трудова злополука, станала с негов работник при и по повод изпълнение на работата ръководена и контролирана от дружеството-възложител и на какво правно основание, относими към обратния иск на жалбоподателя против третото лице помагач, отхвърлен с обжалваното решение, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Прието е с обжалваното решение, че обратният иск на жалбоподателя спрямо привлеченото на страната на ответника трето лице помагач намира правното си основание в чл. 49 ЗЗД, че тази отговорност е породена от създадени между двете дружества търговски (облигационни) отношения, но отговорността на работодателя – жалбоподател по чл. 200 КТ не може да се трансформира в отговорност по чл. 49 ЗЗД за дружеството -възложител от смъртта на работник на дружеството – изпълнител, настъпила при изпълнение на възложената работа. Обсъдени са и задълженията на възложителя по сключения с изпълнителя договор за изработка, като е прието, че възложителят е изпълнил задълженията по Закона за здравословни безопасни условия на труд и на обекта е осигурил необходимите за работниците безопасни условия на труд.
В Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, т. 3 е постановено, че когато между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, и ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
Процесният случай попада във втората хипотеза и отговорността на предприятието – възложител е по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е само за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа не може да се търси, когато вредоносния резултата е настъпил при съществено отклонение на работника или служителя от възложените задължения. Такъв е настоящия случай и това е прието с обжалваното решение. В. е изпълнил задълженията си по Закона за здравословни безопасни условия на труд – пострадалият е бил запознат с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и инструктиран за безопасна работа; бил е снабден с предпазна каска и предпазен колан, което е било задължително по време на възложената му за деня работа извършвана на площадка на височина пет метра. Въпреки това работникът не е използвал колана по предназначение, вследствие на което при изправяне залитнал и паднал. Констатирана е и употреба на алкохол 0,78 промила, лека степен на алкохолно опиване, допринесла за загубата на равновесие. Пострадалия е нарушил и технологичната последователност за извършване на възложената работа, като първо отстранил част от предпазните парапети на площадката – съвокупно поведение, което носи характеристиките на съществено отклонение от изискванията за лична безопасност и грижа за собственото здраве. Затова и то е квалифицирано като проява на груба небрежност на работника по иска срещу работодателя по чл. 200 КТ. Отговорността по иска по чл. 49 ЗЗД за възложителя по договор за изработка се поражда, ако той не е изпълнил задълженията си за осигуряване на безопасни условия за изпълнение на възложената работа. Когато това задължение е изпълнено отговорността на възложителя спрямо изпълнителя на основание чл. 49 ЗЗД се изключва. Касае се до отговорност на двете дружества на различни правни основания. Изпълнителят отговоря спрямо пострадалия работник по чл. 200 КТ, възложителя спрямо изпълнителя по чл. 49 ЗЗД, поради което не се стига до трансформация на отговорности. С обжалваното решение съдът е поставил вярна правна квалификация на предявения иск. Свързал е отговорността на възложителя с изпълнение на задълженията по Закона за здравословни безопасни условия на труд, от което следва, че решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска не влизат в противоречие с т. 3 на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 1111 от 15.12.2011 г. по гр. дело № 872/2011г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ