О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
гр.София, 10.09.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №819 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. П. Х. от гр. Б., срещу решение от 02.02.2009г., постановено по гр.д. №705/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.06.2008г. по гр.д. №505/2008г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. П. Х. срещу Г. Д. Х. от гр. Б., иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Г. П. Х. срещу Г. Д. Х. иск с правно основание чл.21, ал.1 от СК.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си за трансформация на лични средства в придобития по време на брака му с ответницата по иска недвижим имот в с. Ч. връх, общ. Камено. Прието е, че не е доказано от ищеца, че сумите по банковия влог, открит и набран по време на брака, са негови лични средства и че са вложени в апартамента. Прието е за недоказано по несъмнен начин преобразуването на лични средства на ищеца, подарени от баща му, в имота. Прието е, че не е оборена презумпцията на чл.19, ал.3 от СК.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи. Счита, че въпросът за трансформацията на средства от личния влог на единия съпруг в придобит по време на брака имот, е разрешен с въззивното решение в противоречие с решение №625 от 05.07.2002г. по гр.д. №230/2002г. на ВКС, ІІг.о. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърденията си за личния характер на средствата по влога. За процесния влог ищецът е твърдял, че е открит и набран по време на брака със средства от трудово възнаграждение за работа в чужбина, докато по приложеното решение на ВКС твърденията са били за открит преди брака личен влог на ищеца със средства, чийто размер покрива стойността на придобития по време на имот. Следователно се касае до формирани фактически изводи в конкретността на казуса, при твърдяна фактическа обстановка, различна от тази по приложеното решение на ВКС. Поради това не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отразена в приложеното решение. Не е налице противоречие и с второто от приложените решения – №116 от 01.03.2006г. по гр.д. №744/2005г. на ВКС, І г.о. Касаторът счита, че с въззивното решение въпросът за допустимите доказателствени средства е решен в противоречие с установената практика на ВКС, че когато единият от съпрузите се позовава на трансформация на средства, получени от дарение, допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. В разглеждания случай въззивният съд е допуснал гласни доказателства за установяване на трансформацията, но е приел, че със събраните доказателства не е установена по несъмнен начин трансформацията на лични средства в придобития по време на брака имот. Изложил е събражения защо не кредитира показанията на единия на свидетелите, с оглед показанията на другия от свиделите на ищеца. Съществените материалноправни въпроси на иска по чл.21, ал.1 от СК по всеки от споровете са разрешени с оглед на конкретната установена по делото фактическа обстановки, поради което не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираното от жалбоподателя решение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал и не и представил решения на съдилищата, за да аргументира наличието на противоречива практика на съдилищата по решен от въззивния съд конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационните жалби е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл.21, ал.1 от СК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.02.2009г., постановено по гр.д. №705/2008г. на Бургаски окръжен съд, по касационна жалба на Г. П. Х..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: