О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1110
София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 ноември 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 800/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. М. и К. Д. Я. – М. чрез техния пълномощник адв. Хр. М. против решение № 325 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 4741/09 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовават се на решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр.д. № 477/92 г. на ВС, І г.о.
Ответникът по касация Р. К. П. чрез своя процесуален представител адв. Т. К. е подал писмен отговор, в който оспорва наличието на сочените от касаторите основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на решението до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 15.12.2008 г. по гр.д. № 20416/07 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Т. М. и К. Д. Я.- М. против Р. К. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от антре, стая и килер на сутеренния етаж, и стая, кухня, баня и антре на първия етаж със застроена площ 40.34 кв.м, заедно с таванско помещение, надземен гараж и ? ид. част от дворното място. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху този имот на основание изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна придобивна давност, тъй като не са имали качеството на добросъвестни владелци. Изводът е обоснован с това, че ищците са закупили процесния недвижим имот с нотариален акт № 71, т.І, дело № 88/ 30.03.2001 г. от Д. Г. П. и С. П. П. по време на висящността на дело, образувано по иск за собственост на имота, предявен от Р. П., исковата молба по което е била вписана на 22.12.2000 г., т.е. преди извършване на прехвърлителната сделка. Приел е, че докато е траело исковото производство, не е текла придобивна давност в полза на купувачите М. по аргумент от чл. 115, б. ”ж” ЗЗД .
Фактическата обстановка, приета по настоящото дело е следната: Ищците К. М. и Г. М. са закупили процесния недвижим имот на 30.03.2001 г. от Д. Г. П. и С. П. П.. От своя страна продавачите са се легитимирали като собственици на продадения имот с нотариален акт № 56, т.ІІ, дело № 245/ 19.11.1999 г., с който са закупили имота от С. А. В. и Л. Г. В.. На 17.07.2000 г. Р. К. П. предявил против С. А. В. иск за ревандикация на имота, като исковата молба е била вписана на 22.12.2000 г. С определение от 11.12.2002 г. като ответници по делото по реда на чл. 117 ГПК/ отм./ са били конституирани праводателите на ищците Д. и С. П.. С влязло в сила решение по гр.д. № 886/04 г. на Софийски апелативен съд Д. и С. П. са били осъдени да предадат на Р. П. владението върху недвижимия имот.
Макар в касационната жалба и изложението към нея да не е формулиран изрично правния въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, същият е очертан ясно чрез наведените подробни доводи, че касаторите са добросъвестни владелци, защото са придобили са имота от несобственик, но без да знаят това, тъй като към момента на сключване на договора с продавачите П., исковата молба против тях не е била вписана и обективно не са могли да узнаят, че се води съдебен спор относно процесния имот. Обобщен и прецизиран, въпросът се свежда до това добросъвестно или недобросъвестно е владението, което трети лица упражняват върху недвижимия имот, ако са придобили същия след вписването на исковата молба по иск за собственост на имота, но преди привличане на праводателите им като ответници по този иск. Въпросът е обуславящ изхода на спора и доколкото на настоящия състав не е известна практика на ВКС, третираща действието на вписването на исковите молби по искове за собственост в посочения аспект, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 08.02.2010 г. по гр.д. № 4741/09 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 369 лв. и представят доказателства за това, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: