2
определение по гр.д.№ 544 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
гр.София,11.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 544 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. З. срещу решение № 15 от 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 610 от 2009 г. на Ловешкия окръжен съд, втори граждански състав за потвърждаване на решение № 328 от 07.09.2009 г. по гр.д.№ 933 от 2008 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. Г. З. срещу Община Л. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на З. върху следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от поземлен имот с площ от 218 кв.м., съставляващ имот № 43952.506.476 по кадастралната карта на гр.Ловеч, ведно с 1/3 ид.ч. от находящите се в имота друг вид сгради за обитаване, отразени с идентификатори: 43952.506.476.1, 43952.506.476.2 и 43952.506.476.3.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Може ли да се придобива по давност недвижим имот- частна общинска собственост от лица, които владеят този имот, 2. Добросъвестен ли е владелецът на имот, ако е установил владението си въз основа на издаден административен акт за отмяна на отчуждаването на имота, 3. С какъв акт се отменя отчуждаването на одържавен по реда на З. имот, 4. Допустимо ли е да се обжалва по административен ред решение за отмяна на отчуждаването или на такова обжалване подлежат само отказите, 5. Може ли в производство между същите страни, участвали и в административното производство по отмяна на отчуждаването, съдът да осъществява косвен съдебен контрол за валидността и материалната законосъобразност на административния акт за отмяна на отчуждаването. По тези въпроси решението противоречало на следните определения и решения на ВС и ВКС: определение № 490 от 25.09.1992 г. по гр.д.№ 1483 от 1992 г. на ВС, Трето г.о., решение № 269 от 14.03.2003 г. по гр.д.№ 171 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 4016 от 22.03.1995 г. по адм.д.№ 2092 от 1994 г. на ВС, Трето г.о., решение № 1401 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 2025 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, касаторът счита, че произнасянето по иска за собственост е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в болшинството от случаите тези искове разкриват значителна фактическа и правна сложност и те са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост.
В писмен отговор от 06.04.2010 г. пълномощникът на ответника Община Л. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът Н. Г. З. не е собственик на претендираната от него 1/3 ид.ч. от процесния имот, тъй като към настоящия момент не е приключила административната процедура по възстановяването на собственосттта върху този имот по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС. Приел е, че представеното от ищеца писмо изх.№ ИП-3174 от 27.03.1992 г. на К. на Община Л. не представлява административен акт за отмяна на отчуждаването на този имот, тъй като не съдържа разпоредителна част и поради това с оглед чл.15, ал.2, т.4 от З. /отм./ е нищожен административен акт. Освен това е прието, че ищецът не е придобил имота по давност, тъй като до изменението на чл.86 от ЗС, публ. в ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., не е текла давност за имоти- общинска собственост, а съгласно пар.1 от ЗД на ЗС, публ. в ДВ бр.105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г. до 31.12.2011 г. давностният срок за придобиване на държавни и общински имоти е спрян.
С оглед на тези мотиви на обжалваното решение не се констатира противоречие на решението с посочената от касатора съдебна практика:
1. В определение № 490 от 25.09.1992 г. по гр.д.№ 1483 от 1992 г. на ВС, Трето г.о. е прието, че по административния ред на чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС подлежат на обжалване само отказите да се уважи искането за отмяна на отчуждаването, но не и решенията, с които такова искане се удовлетворява. Това решение е неотносимо към настоящото дело, което не е административно /не е образувано по повод на жалба срещу административния акт по чл.4 от горепосочения закон/, а гражданско производство, в което гражданският съд има право и служебно да констатира нищожност на административен акт, който е с преюдициално значение за разрешаване на гражданския спор.
2. В решение № 269 от 14.03.2003 г. по гр.д.№ 171 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че З.оведите за деактуване имат вътрешнослужебен характер и не произвеждат конститутивно действие- имат предназначение само да констатират, че собствеността е възстановена и да разпоредят отразяване на този факт в съответните книги за държавните или общински имоти. В обжалваното решение този въпрос въобще не е бил поставян и не е обсъждан, а и не е бил от значение за решаването на делото, поради което няма как да има противоречие между обжалваното решение и горепосоченото решение на ВКС.
3. В решение № 4016 от 22.03.1995 г. по адм.д.№ 2092 от 1994 г. на ВС, Трето г.о. е обсъден въпросът кои лица имат право да искат отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС. По този въпрос няма противоречие с обжалваното решение, в което съдът не е отрекъл правото на ищеца и на неговата наследодателка Т. Г. З. да иска отмяна на отчуждаването, а е приел, само че по искането на З. все още не е постановен административен акт за отмяна на това отчуждаване, който единствен има конститутивно значение за възстановяване на собствеността върху имота.
4. В решение № 1401 от 18.07.2003 г. по гр.д.№ 2025 от 2002 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че решенията на съда по чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, с които се отменя отчуждаването на имот, извършено за благоустройствени цели, имат вещно правно действие. Същото е прието и в обжалваното решение, но с оглед събраните по делото доказателства /липсата на административен акт за отмяна на отчуждаването или на решение на административен съд за такава отмяна/ е прието, че ищецът не си е възстановил правото на собственост върху процесния имот по административния ред на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС.
5. В т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по реда на косвения съдебен контрол ответникът може да иска констатиране на нищожността на административния акт за реституция по чл.4 от ЗВСВНОИ по З., ЗНИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданския спор за собственост. Същото е направено в обжалваното решение- съдът е констатирал нищожността на писмото от 27.03.1992 г. като административен акт, което е имал право да направи и служебно.
По въпроса може ли да се придобива по давност недвижим имот- частна общинска собственост от лица, които владеят този имот, касаторът не е посочил противоречива съдебна практика. Нещо повече, както в обжалваното решение, така и в трайната съдебна практика се приема, че изтеклият до изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давностен срок за имоти- държавна и общинска собственост не се зачита, поради съществуващата в чл.86 от ЗС забрана, а тъй като от 01.06.2006 г. е в сила разпоредбата на пар.1 от ЗД на ЗС, според която давностните срокове за имоти- държавна и общинска собственост се спират до 31.12.2011 г., то към настоящия момент няма как да е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок, който е необходим за придобиването на имот- частна държавна или общинска собственост по давност при недобросъвестно владение. Тоест, няма противоречиво разрешаване на този правен въпрос.
По въпроса дали владението въз основа на нищожен административен акт е добросъвестно, касаторът също не е посочил съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. По този въпрос също няма противоречие в практиката- както в обжалваното решение, така и в трайната практика на ВКС се приема, че с оглед разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС владението въз основа на нищожно придобивно основание винаги е недобросъвестно, независимо от това дали владелецът е знаел за тази нищожност или не.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна и неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В настоящия случай касаторът не е посочил коя правна норма е неясна и се нуждае от тълкуване или кое вече дадено от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. Освен това, по всеки един от посочените от него в изложението му пет въпроса има съдебна практика на ВКС /тоест дадено е тълкуване на правните норми/ и не се налага това тълкуване да бъде променяно.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Н. Г. З. срещу решение № 15 от 18.01.2010 г. по в.гр.д.№ 610 от 2009 г. на Ловешкия окръжен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.