2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
гр. София, 13.10. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3681 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 135/25.03.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1242/2014 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 450/30.09.2014 г., поправено с решение № 2375/02.12.2014 г., постановени по гр. дело № 874/2014 г. на Горнооряховския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Н. Д. следните суми: по иск с правно основание чл. 242, във вр. с чл. 128 и чл. 121, ал. 3 от КТ – общо сумата 5 269.07 лв., представляваща неизплатени части от месечни трудови възнаграждения (в нетен размер) за периода месец ноември 2013 г. – месец април 2014 г.; по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – сумата 1 525.50 лв., представляваща неизплатено обезщетение (в брутен размер) за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г. (общо 10 дни); и по иск с правно основание чл. 215 от КТ, във вр. с чл. 18 и сл. от НСКСЧ – сумата 100 лв., представляваща неизплатено обезщетение (пътни, дневни и квартирни пари) за периода 01.11.2013 г. – 21.04.2014 г. (общо 172 дни); ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 30.05.2014 г. до окончателното им изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Т. Н. Д., в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на жалбата в частта й по исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 215 от КТ, във вр. с чл. 18 и сл. от НСКСЧ, както и че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а също и – за неоснователност на жалбата.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта й по исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 215 от КТ, във вр. с чл. 18 и сл. от НСКСЧ. Цената на всеки от тези два парични иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза съответно на сумите 1 525.50 лв. и 100 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по тези два иска, с оглед на което подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане в тази й част, а касационното производство – също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати в частта му по тези искове.
В останалата й част – по иска по чл. 242, във вр. с чл. 128 и чл. 121, ал. 3 от КТ, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, като в тази му част обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като този иск е с цена е над 5 000 лв.
В жалбата и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран единствено следният материалноправен въпрос: „възможно ли е работникът и работодателят в конструкцията на сключеното между тях трудово правоотношение да уговорят, че заплащането на пътни, дневни и квартирни пари за времето на срока на командироване на ищеца ще е за негова сметка от възнаграждението, уговорено при подписване на трудовия договор”. Този материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 215 от КТ и на разпоредбите на НСКСЧ, респ. – относим е единствено към иска с тази правна квалификация за присъждане на пътни, дневни и квартирни пари, в която част, както вече беше посочено, касационната жалба и образуваното по нея производство пред ВКС са процесуално недопустими. Жалбоподателят не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е навел някое от допълнителните основания по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в подлежащата на такова обжалване негова част, постановена по иска по чл. 242, във вр. с чл. 128 и чл. 121, ал. 3 от КТ. Поради това, предвид задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска в тази негова част.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата – ответница по касационната жалба, претендиарните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция по делото, в размер 1 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Б.” О. срещу решение № 135/25.03.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1242/2014 г. на Великотърновския окръжен съд – в частта по исковете с правни основания чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 215 от КТ, във вр. с чл. 18 и сл. от НСКСЧ; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3681/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта по тези искове;
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 135/25.03.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 1242/2014 г. на Великотърновския окръжен съд – в останалата част;
ОСЪЖДА „Б.” О. да заплати на Т. Н. Д. сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
Определението – в преграждащата развитието на касационното производство част, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и производството частично се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него; а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.