ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1111
гр. София, 06.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1027 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Г. Г. срещу решение № 119 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 690/08 г. на Софийски окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Л. Й. В. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Б. Г. Г. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение от 18.02.2008 г. по гр. д. № 305/07 г. на Районен съд гр. С.. П. е по предявения от Л. В. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за установено по отношение на Ц. и Б. Г. , че към момента на образуване на ТКЗС наследниците на Г. Г. З. са били собственици на нива в м. “Л” с площ от 3.7 дка и на нива в м. “Н” с площ от 8 дка. Оставил е в сила решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът е отхвърлен по отношение на пасбище в м. “М” с площ от 4 дка. За да уважи частично иска съдът приел че само пасбището е било собственост на наследодателя на ответниците. Останалите две ниви към момента на образуване на ТКЗС били собственост на всички наследници на общия наследодател. До смъртта си през 1947 г. Здравков упражнявал фактическа власт върху имотите. През 1951 г. бащата на ответниците Г декларирал имотите и по подадено от него заявление те били възстановени от ОСЗ само на него. Тъй като нямало доказателства Г. Г. да е придобил собствеността чрез делба, друга сделка или завещание, съдът приел че имотите са останали в съсобственост на наследниците на Г. З.
Преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона, е този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество на спора и съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка която е конкретна за всеки конкретен спор. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за доказателствата, с които се установява правото на собственост на земеделски имот към минал момент. Разрешеният от съда въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обосноваващи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика. Развитие на правото е налице тогава, когато произнасянето по съществен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго. Разрешеният от съда конкретен въпрос, обуславящ основателността на предявения иск с оглед ангажираните от касатора доказателства, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а е от значение за конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда разглеждащ спора на страните по делото. Освен това, по предмета на спора има обнародвана съдебна практика и в нея няма различие за приложението на цитираната правна норма.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Ответникът по касация претендира за разноски, но тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 690/08 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: