3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1112
гр. София, 11.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 703/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. Д. Т. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1325 от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1213/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответницата А. Т. Б. е подала отговор, в който изразява становище, че жалбата не следва да се допуска за разглеждане по същество.
В. окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХІ състав № 1078 от 13.04.2009г. по гр.д.№ 9484/2007г. , с което е отхвърлен предявения от В. Д. Т. ревандикационен иск.
Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация , основана на реституция по ЗСПЗЗ , тъй като нейната наследодателка, която не е била член на ТКЗС е продала имота през 1966г. и след извършени последващи разпоредителни сделки той е преминал в патримониума на ответниците по настоящия ревандикационен иск. Прието е също така, че констативният нотариален акт № 123/1966г. за придобиване на собствеността от наследодателката на ищцата по давност не е породил правно действие, тъй като тя вече е разполагала със записка за вписване на договор за продажба на недвижим имот от 1943г. на основание чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти от 1942г. – отм. , която съставлява титул за собственост. Съдът е изложил и още едно допълнително съображение, че дори и да се зачете конститутивния ефект на решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността , следва да се признае за основателно възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност от влизане в сила на чл.5 ал.2 З. – 21.11.1997г. до предявяване на иска.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът допустими ли са свидетелските показания за доказване факта на отнемането на собствеността върху земеделските земи. В решението обаче не е изразено принципно становище за недопустимост на гласните доказателства. Фактическото отнемане на собствеността с включване в ТКЗС на имоти и на лица, които не са били член-кооператори и не е извършена замяна на земите им с такива , които са останали извън кооперативните блокове, е относимо към възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, тъй като в чл. 10 ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ е предвидно, че се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху притежаваните преди образуването на ТКЗС земеделските земи, когато са отнети неправомерно. В случая ответниците са противопоставили придобиване на собственост преди образуване на ТКЗС с валидно сключен с нотариален акт договор за продажба. Към този момент отнемането на владението не е могло да породи вещноправен ефект и собствениците са имали право свободно да се разпореждат със своите имоти, каквото разпореждане като лице, нечленуващо в ТКЗС е извършила праводателката на ищцата и решението на поземлената комисия, с което собствеността е възстановена не може да бъде противопоставено на действителните собственици. Следователно въпросът за допустимостта да се доказва отнемането на собствеността с гласни доказателства не е решаващ за настоящото дело и по този въпрос не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Материалноправният въпрос дали е възможно праводателката на ищцата-касатор да придобие собствеността по два различни способа – деривателно и оригинерно основание е разрешен от съда в съответствие със съдебната практика, която приема, че не е допустимо собственикът да придобие имота и по давност – решение № 807 от 30.10.1998г. по гр.д.№ 143/1998г. на ВКС, І г.о.
По въпроса за придобивната давност и приложението на чл.5 ал.2 З. също няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касаторите съдебна практика. Решение № 164/2009г. на ВКС, І г.о. не обсъжда приложението на посочената разпоредба, а в решение № 496/2009г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 905/2008г. е прието, че давност не може да тече върху земеделски земи до момента на приключване на реституционната процедура, точно каквото е прието от съда и по настоящото дело – началото на давностния срок е броен от влизане в сила на чл.5 ал.2 З., което следва решението по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ и изработване на помощния кадастрален план от 1997г., от когато е настъпил конститутивния ефект на решението.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1325 от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1213/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: