Определение №1112 от 24.10.2012 по гр. дело №389/389 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1112
София 24.10.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 389 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от У. Ч. чрез адв.П. В. срещу решение от 2.12.11г.по в.гр.дело № 3265/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 3.02.11г.по гр.дело № 34824/10г.на СРС,62 състав.С него е отхвърлен искът,предявен от същата страна против П. [фирма] за сумата 13 158 лв,претендирана на основание чл.1 т.8 от анекса към трудовия договор от 24.10.07г.
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага копия от неподписани решения на СГС и определение на ВКС по чл.288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че по силата на трудов договор от 24.01.07г.,сключен между страните,ищецът е поел задължение да се състезава като професионален футболист в П. [фирма] за срок от две години,при месечно възнаграждение 1500 лв и допълнителни възнаграждения,уговорени в допълнителни споразумения.В анекса от 24.01.07г.страните са уговорили работодателят да заплати на ищеца бонус в размер на брутна сума от 13 158 лв,при посочени в чл.8 т.1 условия,за които не се спори,че са изпълнени – ищецът е взел участие в 50% от всички официални мачове на П. на клуба от шампионската и от купата на страната.За да отхвърли иска с правно основание чл.128 т.2 КТ съдът е приел,че за работодателя не е възникнало такова задължение,тъй като за да е налице валидно сключено споразумение между страните,което да е част от трудовия договор, било необходимо споразумението да е регистрирано в Б.- чл.4.2,което не е направено.Независимо от това съдът е изложил и съображения,че ищецът е получил претендираната сума заедно със заплатата за м.юни 2008г.,общо в размер на 18292.50 лв, посочена в РКО като премия.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос за разграничаване на понятията”бонус „ и „премия” не е от значение за изхода на спора.Решаващите мотиви на съда са за неоснователност на претенцията,тъй като не е налице валидно сключено споразумение между страните съгласно изискването в чл 4.2 от трудовия договор за депозирането му в Б..
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1 и т.2 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 2.12.11г.,постановено по гр.дело № 3265/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top