О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 890/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
М. Я. П. и Н. М. Д. чрез своя процесуален представител адвокат Д,са обжалвали решението на Софийския градски съд от 29.12.2008г по гр.д. № 2161/2007г с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 12.04.2007г по гр.д. № 24109/06г в осъдителната част за сумата 2 830 лева,е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете,предявени на правно основание чл.31 ал.2 ЗС от М. Я. П. и Н. М. Д. срещу Е. Т. К. за заплащане на сумата 2 830 лева,представляваща претендирано обезщетение за ползване на съсобствения имот за времето от 15.11.2003г до 16.11.2006г и за присъждане на сумата 300 лева,представляваща претендирана лихва за забава върху главницата за времето от 15.11.2003г до 16.11.2006г. В останалата част-в частта, с която са отхвърлени исковете и за заплащане на обезщетение за ползване на изградената към двуетажната жилищна сграда,стая-зала на ниво първи етаж над сградата и над гаражите с площ около 36 кв.м.-по исковата молба и 30 кв.м. по заключението на вещото лице Ц. в западната част на дворното място,представляващо УПИ * кв.53 по плана на кв. Драгалевци.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при решаването на съществения процесуално правен въпрос-направено възражение от ответната страна в писмените бележки след приключване на устните състезания, въззивният съд не е ли бил длъжен да постави въпроси на страните, за да отдели спорното от безспорното- Софийският градски съд постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС-Р № 457 от 11.04.2003г по гр.д. № 4/2003г 3 Г. О. и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение,прие следното:
Искането е неоснователно.
Цитираното решение на ВКС се отнася до друг случай-за трудовоправен спор при който в исковата молба не е било посочено основание за обявяване уволнението за незаконно,а съдът го решил именно на това основание.
По настоящето дело ищците са твърдяли,че били съсобственици с ответника Е. Т. К. освен в общите части на двуетажната жилищна сграда, но и на дворното място, представляващо УПИ * с площ от 445 кв.м. и УПИ ХІІІ-1068 с площ от 480 кв.м. и двата в кв.53 кв. Драгалевци.,а от там и на построените върху него постройки. В подкрепа на твърденията си представили нот.акт № 166 от 6.06.1975г на Софийския нотариус,от който е било установено,че Т. К. П. и Н. Т. П. дарили дъщеря си-наследодателката на ищците П само с първия етаж от двуетажната жилищна сграда построена върху 79 кв.м. заедно с 1 / 2 ид.част от общите части на сградата,находяща се на ул.”Л” № 18 кв. Драгалевци-София „ без участие в мястото”.
Представили и препис от решение от 08.07.2004г по гр.д. № 22149/2003г на Софийския районен съд,без заверка че е влязло в сила.
При тези доказателства Софийският градски съд не е имал друга възможност освен да отхвърли исковете за присъждане на обезщетение за ползване само от единия съсобственик на дворното място-респ. на построените върху него сгради, върху които собствеността възниквала от приращение –чл.92 ЗС , по съображение,че не е била доказана съсобственост. Тежестта за доказване съгласно разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК /отм/ е била изцяло на страната-ищец. Твърдението в касационната жалба,че с поставяне на въпроси и на двете страни е можел да се изясни спора от фактическа страна ,е несъстоятелно. Дори и да е имало признание,пак съгласно чл.127 ал.2 ГПК /отм/ съдът е бил длъжен да го прецени „ с оглед на всички обстоятелства по делото”. В случая това обстоятелство-съсобствеността между страните,е можело да доказва само с писмен акт-чл.133 ал.1 б.”в” ГПК /отм/,което доказателство страната-ищец не е представила.
Формулираният в изложението за допустимост въпрос не е съществено правен и не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Софийският градски съд е постановил решението си съобразно приетите доказателства и закона-чл.235 ал.1 ГПК.
Не е налице основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 29.12.2008г по гр.д. № 2161/2007г.
ОСЪЖДА М. Я. П. и Н. М. Д. да заплатят на Е. Т. К. направените пред ВКС разноски в размер на 400 /четиристотин / лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: