О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1112
гр.София, 06.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 966 от 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. В. срещу решение № 203 от 05.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI гр.състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 114 от 18.06.2008 г. на Пловдивския районен съд, V гр.състав по гр.д. № 7* от 2004 г. за отхвърляне на молбата на Л. П. В. да бъде допълнено решение № 3 от 07.02.2006 г. по гр.д. № 7* от 2004 г. по извършване на делбата чрез произнасяне на съда по исканията на В. по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и чл.286 от ГПК /отм./.
В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- произнасяне по въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 547 от 05.03.1975 г. по гр.д. № 90 от 1975 г. на ВС, Първо г.о., решение № 114 от 1981 г. по гр.д. № 1* от 1979 г. на ОСГК на ВС, решение № 127 от 17.12.1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 2* от 1979 г. по гр.д. № 1* от 1979 г. на ВС, Първо г.о., решение № 552 от 1965 г. по н.д. № 430 от 1965 г. на ВС, Трето н.о., решение № 362 от 21.04.2000 г. по гр.д. № 894 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1* от 14.12.2000 г. по гр.д. № 813 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 231 от 12.04.2001 г. по гр.д. № 590 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 196 от 08.04.2002 г. по гр.д. № 747 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о.
Ответниците по жалбата С. П. К. и М. П. В. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата на Л. П. В. за допълване на решението по извършване на делбата чрез произнасяне по исканията му по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и чл.286 от ГПК /отм./, Пловдивският окръжен съд е приел, че Л. В. не е заявил такива искания в преклузивния срок по чл.288, ал.5 от ГПК /отм./ и чл.286 от ГПК /отм./- до първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 24.10.2005 г. Счел е, че заявлението на пълномощника на В. от съдебно заседание от 30.05.2005 г., че прави претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, не може да обвърже съда, тъй като е преждевременно заявено, а преждевременното предявяване на искане е равносилно на липса на искане. Липсвало такова искане и тъй като в нито едно от проведените след допускане на делбата съдебни заседания пълномощникът на В. не е заявил изрично, че продължава да поддържа направеното в съдебно заседание от 30.05.2005 г. искане за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. Съдът е приел също така, че претенциите по чл.288, ал.3 и по чл.286 от ГПК /отм./ не са своевременно заявени и с молбата, намираща се на лист 102 от делото, тъй като тази молба е депозирана в съда след първото по делото заседание след допускане на делбата, като в този случай от значение била не датата на пощенското клеймо, а поставената от съдебния служител дата за получаване на тази молба в съда.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпроса, дали е налице произнасяне по цялото искане, когато липсва произнасяне по претенция по чл.286 от ГПК /отм./, която е заявена след първото съдебно заседание след допускане на делбата. Както в трайната практика на ВКС, така и в обжалваното решение е прието, че съдът не е длъжен да се произнася по претенция по чл.286 от ГПК /отм./, която е заявена от съделителя след първото редовно съдебно заседание след допускане на делбата, както е в настоящия случай.
Няма противоречие и с практиката на ВКС по въпроса, дали е налице непълнота на решението и съответно дали това решение следва да бъде допълнено, ако съдът е извършил делбата чрез изнасяне на имота на публична продан и не е постановил отделен диспозитив за отхвърляне на претенция по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, каквато в случая е била заявена от съделителя Л своевременно /още в първата фаза на делбата/. Съгласно трайната практика на ВКС, решение, с което делбеният имот се изнася на публична продан, в което няма изричен диспозитив за отхвърляне на претенция за възлагане по чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./, не е непълно. По принцин непълнота на решението и съответно основание за допълване на това решение е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане. В случая, искането на съделителите е да се извърши делба, а изнасянето на имота на публична продан или възлагането му по реда на чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./ са само способи за извършване на делбата. Като е изнесъл имота на публична продан, съдът се е произнесъл по цялото искане за извършване на делбата, поради което няма основание за допълване на решението му. В случай, че някой от съделителите не е съгласен с избрания от съда начин за извършване на делбата /чрез възлагане или чрез изнасяне на имота на публична продан/, същият би могъл да обжалва първоинстанционното решение, а не да иска неговото допълване. По повод на подадена от този съделител въззивна жалба въззивният съд следва да прецени, дали първоинстанционният съд е избрал правилния способ за извършване да делбата и в случай, че констатира неправилност- да извърши делбата по друг способ /като например възложи делбения имот по реда на чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./ на някой от съделителите, вместо да го изнася на публична продан/.
Касаторът не е посочил решения на ВКС, в които по друг начин да е решен решаващият за настоящото дело въпрос, дали непостановяването на отделен диспозитив за отхвърляне на искане по чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК /отм./ при постановено решение за извършване на делба чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, представлява непълнота на решението или не. Посочената от касатора съдебна практика е по въпроса, дали заявена преди първото по делото след допускане на делбата съдебно заседание претенция по чл.288, ал.2 или ал.3 от ГПК е своевременно предявена- въпрос, по който в конкретния случай следва да се произнесе въззивния съд, разглеждайки подадената пред него въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
Поради всичко гореизложено, не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 05.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI гр.състав, постановено по в.гр.д. № 2* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.