О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. №758 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №268 от 05.03.2010г. по гр.д.№2565/09г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №3113 от 26.10.09г. по гр.д.№8493/07г. на Варненския районен съд в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС и този иск е уважен – Н. И. Николов е осъден да предаде на К. М. К. и А. К. З. владението върху недвижим имот с площ от 724,776 кв.м., находящ се в землището на с.О., община А., обл.Варна, съставляващ имот пл.№157 по КП „П. 3”.
Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството им на наследници на К. В., Д. В. и Анти И., са собственици на земеделска земя, възстановена в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение №9582/27.07.93г. на ПК А., част от която е процесният имот. Въпреки че решението на поземлената комисия не е било придружено със скица, то има конститутивно действие, тъй като към момента на постановяването му в закона не съществува изискване за издаване на скица към това решение. Макар че границите на възстановения имот не са били определени с решението, те са били определяеми и по-късно са конкретизирани с помощния план. Прието е, че възстановената земя попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът е притежавал валидно учредено право на ползване върху този имот, но тъй като не го е застроил със сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, той не е имал и правото да го изкупи по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, следователно той няма противопоставими права на ищците.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответника Н. И. Н.. В изложението към нея той поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса следва ли решението на ПК за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, постановено преди §30 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/16.05.1995г. да бъде придружено със скица на имота, с оглед актуалната към този момент редакция на чл.32 на ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение №410/10.01.94г. по гр.д.№379/93г. на 5 чл. с-в на ВС, а освен това произнасянето на ВКС по конкретния казус може да доведе до изоставяне на становището, изразено в определение №146/16.02.2010г. по гр.д.№1166/2009г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството К. М. К. и А. К. З. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като посоченото от жалбоподателя решение на 5 чл. с-в на ВС е разглеждало друг случай – на възстановяване на земеделска земя в нови реални граници с план за земеразделяне,
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – посоченото от жалбоподателя решение №410/10.01.94г. по гр.д.№379/93г. на 5 чл. с-в на ВС действително не влиза в противоречие с обжалваното по настоящото дело въззивно решение, тъй като спорните земи по двете дела са били с различен статут и съответно – с различна регламентация относно начина на възстановяване на собствеността. По настоящото дело предмет на спора е имот, възстановен в стари реални граници, докато по другото дело спорът е бил за имот, признат за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне, който не е бил изработен при предявяване на исковата молба. Затова в решението на петчленния състав е прието, че искът за собственост на този имот е преждевременно предявен. Това разрешение не може да бъде пренесено по отношение на имот, за който изобщо не се изработва план за земеразделяне, тъй като собствеността се възстановява в стари реални граници.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Представеното от жалбоподателя определение №146/16.02.2010г. по гр.д.№1166/2009г. на ВКС, ІІ ГО е по чл.288 от ГПК. В него не се изразява становище по въпроса дали е необходима или не скица към решение на ПК от 1993г., а само се извършва констатация дали обжалваното в това производство решение на въззивния съд влиза в противоречие с друго решение на ВКС по същия въпрос. Междувременно обаче са постановени решения на ВКС по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – решение №555 от 22.10.09г. по гр.д.№104/09г. на ВКС, ІІ ГО, решение №595/05.07.2010г. по гр.д.№1333/09г. на ВКС, І ГО и др. С тях най-общо се приема, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на собствеността в стари реални граници имат конститутивно действие и без да са придружени със скица, ако това изискване не е съществувало в закона към момента на постановяването им. Но дори и да е съществувало такова изискване, липсата на скица не е пречка те да породят реституционния си ефект, тъй като законът не въвежда изискване решението за възстановяване на собствеността и скицата да са издадени едновременно, напротив, скицата може да бъде издадена и в по-късен момент. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело, още повече, че то е постановено в съответствие с тази практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №268 от 05.03.2010г. по гр.д.№2565/09г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: