4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
София, 24.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №399/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№116932/20.12.2011 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представител на ищцата В. Д. Й. от [населено място], против въззивно решение от 31.10.2011 г. по гр.д.№4630/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А г.о.
С обжалваното решение е отменено решение от 07.3.2011 г. по гр.д.№59650/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 52 състав, и са отхвърлени предявените от В. Д. Й. от [населено място] против [фирма] – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че не следва да се произнася по въпроса за спазване процедурата по чл.193 КТ, тъй като не е въведено такова оплакване. Относно част от визираните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение е прието, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.195 КТ, респективно на чл.194 КТ, но за останалата част е прието, че нарушенията са доказани и включват неспазване отстрана на служителката на Вътрешните правила за касовата дейност и инструкцията за тяхното прилагане, като е налице допускане на някои от нарушенията двукратно, и те са свързани със сигурността на банковите операции. Относно тежестта на наложеното дисциплинарно наказание СГС е стигнал до извод за спазване разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция е допуснала нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в следното:
– съдът е приел за установени фактически положения, за които липсват доказателства по делото, поради което е извел грешни правни изводи. Съдът е приел, че по делото е приложено писмо, което удостоверява, че ищцата е запозната с Инструкция за откриване и водене на клиентските сметки и комплектоване на клиентските досиета и Правила за създаване и поддържане на единна електронна клиентска картотека в основната банкова система. По делото липсват каквито и да било данни за изпращане, съответно получаване на писмо, съдържащо горепосочените документи.
– при кредитиране на главните доказателства, събрани чрез показанията на св. А., съдът не е извършил оценка за “заинтересованост”, с оглед заеманите длъжности, съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Твърди се, че тези нарушения са съществени и са довели до ограничаване правото на защита на ищцата.
Освен това се сочи, че съдът е допуснал и нарушение на закона, тъй като в заповедта не се сочат конкретните хипотези на разпоредбата на чл.190 КТ, под които попадат вменените на ищцата нарушения, а преценката на съда за законосъобразността на процесната заповед, съответно на наложеното наказание е извършено в разрез със закона, тъй като самият работодател не е въвел твърдение за наличие, на която и да е от предпоставките на разпоредбата на чл.190 КТ, още повече, че съдът е приел, че част от вменените нарушения в заповедта са недоказани и немотивирани.
Излага се, че с решението на СГС би се допуснало противоречиво решаване на поставените процесуалноправни и материалноправни въпроси от съдилищата, а обжалваното решение противоречи на решение №249/02.3.1995 г. по гр.д.№1548/1994 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение на РС-Русе по гр.д.№8511/2010 г. и решение №291/14.4.2011 г. по описа на РС-Сливен.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – , посредством процесулания си представител – адв. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, и то след конкретизирането им, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 31.10.2011 г. по гр.д.№4630/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А г.о., по касационна жалба, вх.№116932/20.12.2011 г., подадена адв. М. П. – процесуален представител на ищцата В. Д. Й. от [населено място].
ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН –[ЕИК], от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.36, да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: