1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
гр. София,22.11.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия И.
гр.д. № 444 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. И., чрез пълномощника й адв. М. З., срещу решение № 5159/25.11.2009 г., по в.гр.д. № 2687/2008 г. по описа на СГС, IV-г състав, с което е оставено в сила решение от 25.05.2008 г., по гр.д. № 12661/2005 г., по описа на СРС, 35 с-в, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Е. Н. Т. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – Е. Н. Т. не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а са изложени по същество съображения за неправилност на атакувания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно първото основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторката е приложила две решения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
В изложението си касаторката се е позовала освен това и на противоречие на постановеното въззивно решение с т. 1 от ТР № 1 по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС. От една страна, както бе посочено по-горе, от жалбоподателката не е поставен конкретен правен въпрос, за да може настоящият съдебен състав да прецени дали постановеното от СГС противоречи на визираното ТР. От друга страна, в мотивите на въззивното решение СГС изрично се е позовал и е цитирал именно т. 1 от ТР № 1 по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС. Разгледаният въпрос от СГС не е относно това дали решенията на общинските поземлени комисии имат конститутивното действие или не, а е свързан с извършваната от съда служебна проверка на валидността на съответния административен акт, респективно осъществявания от съда инцидентен контрол за законосъобразност на същия.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че липсва спор както в правната теория, така и в съдебната практика, че мотивите на решенията на Конституционния съд на Република България има обвързваща съдилищата сила само в случаите, когато тези решения имат тълкувателен характер по смисъла на чл. 149 ал. 1, т. 1 от Конституцията, но не и в случаите, когато решението е постановено по искане за установяване на противоконституционността на акт на Народното събрание, на основание чл. 149 ал. 1, т. 2 от Конституцията, каквато е настоящата хипотеза, с оглед решенията на КС, на които се е позовала касаторката.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5159/25.11.2009 г., по в.гр.д. № 2687/2008 г., по описа на СГС, IV-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: