О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1113
гр. София , 07.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание двадесет и девети септември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 975/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Л. С. С. и П. А. П. са подали касационна жалба срещу решение от 20.01.2009 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, втори състав “в” в частта, с която е оставена “ без уважение молбата на Л. С. С. и П. А. П. за допълване на решение от 11.03.2008 г. постановено по гр.д. № 3* от 2006 г. по описа на СГС, 2”в” въззивен състав” относно установяване правото на собственост върху втория етаж от къщата, находяща се в гр. С., ул. “Д” № 14, построена в УПИ ХVІІ-17 от кв.309 , по плана на гр. С., м. “Ц”. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като се подържа необоснованост на съдебния акт и постановяването му в нарушение на процесуалния и материален закон.
Към касационната жалба е представено изложение, в което касаторите считат че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК , подържайки , че в противоречие с константната практика на ВКС въэззивният съд е стеснил предмета на спора , като не е приел извършеното уточнение на исковата молба, което всъщност представлява допустимо увеличение на иска съобразно възможността , предвидена в чл.116 ГПК. Аргументират своето становище с обстоятелството, че сградата е строена през 1936 г., когато не са запазени строителни книжа , както и с това, че е влагано различно съдържание в наименованието на “партерния” като първи етаж, поради което не са били в известност относно вида на жилищните етажи и тяхната самостоятелност.
Софийски градски съд е оставил без уважение искането за произнасяне по собствеността на втория етаж от двуетажната жилищна сграда защото е счел, че иска не е предявен и за нея , районният съд не се е произнесъл по собствеността на втория жилищен етаж , а въззивният съд се произнася по спорното право, което е предмет на първостепенното решение , поради което липсва основание за допълване на решението.
Ответника С. община – Район “К” не е взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационата жалба на Л. С. С. и П. А. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Софийския градски съд допълвайки решението от 11.03.2008 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на СГС е оставил без уважение искането по чл.193 ГПК относно вторият етаж на жилищната сграда, приемайки ,че иск относно нея липсва. Посочил е че Районният съд не се е занимал със собствеността на този обект, поради което е недопустимо той да бъде включен в предмета на спора във въззивната инстанция.
Върховния касационен съд намира, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане по поставеният въпрос,тъй като допълването на решението е било извършено в съответствие с трайната практика на ВКС , изразена и в представеното Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В районния съд касаторите изрично в молба от 30.05.2003 г. са заявили , че не претендират правото на собственост върху втория жилищен етаж , който се владее от трето лице Р. С. Р. Във въззивната инстанция с “допълнителна молба “ от 5.06.2007 г. действително са поискали съдът да се произнесе по собствеността върху цялата сграда , което уточнение е направено след определение от 4.05.2007 г. , с което се дава указание за уточнение на собствеността на сградата и периода на осъществявано давностно владение . С тази молба обаче не се прави увеличение на иска, а се предявява допълнителна претенция за собственост и на друг от заявения с исковата молба обект, което е недопустимо по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ . Изменението на иска по смисъла на чл. 116 ГПК се основава или на изменение на фактическите обстоятелства или в петитума, като се изрази друго искане- включително и увеличаване или намаляване на искането. Когато се навеждат нови факти и се прави ново искане, както е сторено в настоящия случай не се намираме пред изменение на иска , а пред предявяване на нов иск, което е недопустимопвъв въззивана инстанция. Тази нова претенция е ненадлежно заявена и в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд правилно е отказал да я разгледа.
Касаторите не обосновават основания за допускане на касационна проверка в хипотезите на чл.280 , ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Освен това направените изводи в съдебния акт са съответни на практиката на ВКС и на съдилищата .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение от 20.01.2009 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение по касационната жалба на Л. С. С. и П. А. П. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: