О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
ГЪЛЪБИНА Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№763 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №53 от 27.01.2010г. по гр.д.№233/09г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение №300 от 04.12.08г. по гр.д.№212/05г. на Самоковския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от М. Н. И., Н. Н. Б. Ч. и Д. Н. Б. срещу Национална агенция за приходите гр.София искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за премахване на едноетажна постройка, изградена в имот пл.№156, кв.15 по плана на к.к.”Б” и за сумата от 7200лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки тази постройка през периода 07.10.04г. – 08.06.05г.
Въззивният съд е приел, че по силата на чл.2, ал.1 от З., на ищците е възстановена собствеността върху триетажна вилна сграда, намираща се в имот пл.№156, кв.15 по плана на к.к.”Б”, а по реда на чл.7, ал.9 от ЗВСГЗГФ те са изкупили и прилежащата площ от 1449 кв.м. Върху тази прилежаща площ се намира процесната сграда с обслужващо предназначение, ползвана от ответника заедно с намиращата се в съседство сграда на бившия хотел “Б.”, сега У. квалификационен център. Процесната сграда е строена през 1978г. и заедно с бившия хотел “Б.” е ползвана от Б.. Впоследствие сградите са включени в активите на фирма “С. ден”. През 1992г. те са иззети от министъра на финансите на основание чл.1 от ЗИ на Б., Б., ОФ, ДКМС, САБПФК и Б., актувани са като държавна собственост и са предоставени безвъзмездно за стопанисване и управление на Г. управление на данъчната администрация гр.София. Имотите са публична държавна собственост, съгласно съставения акт за държавна собственост.
При тези данни от правна страна е прието, че искът по чл.109 от ЗС не може да бъде уважен, въпреки че за процесната сграда не са открити строителните книжа, въз основа на които е изградена. Изложени са мотиви, че ищците не са имали право да изкупят повече от 1000кв.м. прилежащ терен към възстановената вилна сграда, съгласно действащата към момента на изкупуването Наредба №5/1995г. за правила и норми по Т., според която парцелите за малкоетажно застрояване в курортни места са от 500 до1000 кв.м. Добавен е и аргумент, че с изменението на чл.29, ал.8 от ППЗВСГЗГФ /ДВ бр.101/01г./, вр.чл.26, ал.6, също е въведено ограничение до 1000 кв.м. за прилежащата площ, която може да бъде изкупена по реда на чл.7, ал.9 от ЗВСГЗГФ. Направен е извод, че ищците са закупили 499 кв.м. повече от това, на което са имали право. Независимо от това, процесната сграда е със статут на публична държавна собственост, предоставена за ползване на държавно учреждение във връзка с изпълнение на функциите му; правото на собственост на държавата не се е погасило с изкупуване на земята от ищците, тъй като предмет на продажбата е само земята, без сградата върху нея. Ответникът може да ползва не само тази сграда, но и прилежащата площ, съгласно чл.63 и чл.64 от ЗС. Прието е, че тъй като ищците не са собственици на спорната сграда, а тя е запазила статута си на държавна собственост, ответникът има правно основание да я ползва и не дължи никакви суми по реда на чл.59 от ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В нея те поддържат, че по въпроса следва ли да се премахне по реда на чл.109 един незаконен строеж, въззивното решение противоречи на ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС, а също и на решение №401 от 21.07.09г. по гр.д.№2770/08г. на ІІ ГО на ВКС; решение №7 от 24.02.2000г. по гр.д.№1440/99г. на ІV ГО на ВКС и решение №366 от 05.04.04г. по гр.д.№2866/02г. на ІV ГО на ВКС.
По въпроса каква е нормативно определената прилежаща площ, която може да бъде придобита по реда на чл.7, ал.9 от ЗВСГЗГФ, липсвала съдебна практика, което според жалбоподателите обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът в производството Национална агенция за приходите не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Представената от жалбоподателите съдебна практика по чл.109 от ЗС касае отношения между съсобственици или между собственици на съседни имоти по повод извършено в единия от имотите незаконно строителство. Прието е, че самият факт на извършване на незаконно строителство, което не може да бъде узаконено, нарушава правото на собственост на съсобственика или на съседа и той може да иска премахването му по реда на чл.109 от ЗС, без да е необходимо да доказва с какво то му пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост.
По настоящото дело случаят е друг. В собствено на ищците вилно място се намира сграда на ответника, която има статут на суперфициарна собственост и която те не могат да премахнат по реда на чл.109 от ЗС, независимо от това дали е законна или не. С придобиване на собствеността върху земята, ищците не са станали собственици и на съществуващата в нея сграда, която е останала държавна собственост и която ищците следва да търпят при условията на чл.63 и чл.64 от ЗС. Затова въззивният съд не е разсъждавал, а и не е бил длъжен да разсъждава по въпроса дали тази постройка следва да бъде премахната по чл.109 от ЗС, ако е незаконна. Не сме изправени пред хипотезата на чл.109 от ЗС, когато незаконен строеж в един имот пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си, а сме в хипотезата на чл.63 и чл.64 от ЗС, когато собственикът на земята следва да търпи чуждата собственост върху сграда-суперфициарна собственост, намираща се върху тази земя. Затова няма и противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателите практика по чл.109 от ЗС, съответно – не възниква основанието по чл.280 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по поставения материалноправен въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по другия въпрос – каква е нормативно определената прилежаща площ, която може да бъде придобита по реда на чл.7, ал.9 от ЗВСГЗГФ. Този въпрос, въпреки че въззивният съд е разсъждавал по него, в действителност не се включва в предмета на правния спор, не е определящ за изхода на делото /т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ и затова ВКС не може да се произнася по него по повод конкретното дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53 от 27.01.2010г. по гр.д.№233/09г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: