О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
София, 28.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 576 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Ж. Т. чрез адв. Д. П. от АК – Варна против решение № 15/06.01.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1922/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Г. П. П. чрез адв. К. И. от АК – Варна е подал в срок отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като излага съображения за липсата на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, както и за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноските за инстанцията.
Касаторът е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнил и изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид всички тях, намира следното:
С влязло в сила решение № 30/25.01.2006 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 743/2005 г., на осн. чл. 100 СК е прекратен брака между Г. П. и Т. П. /Тенева, като е одобрил постигнатото от тях споразумение родителските права по отношение на роденото от брака дете П., роден на 22.01.2001 г. да се предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на лични отношения.
Бащата Г. П. е подал молба за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, като се позовава на промяна в обстоятелствата след влизане в сила на горното решение.
С обжалваното решение, Варненският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Варненски районен съд, е уважил молбата.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се позовава касатора, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в касационната жалба въпрос: следва ли да има промяна в обстоятелствата след решенето по чл. 106, ал. 1 СК, за да се допусне изменение на мерките относно упражняването на родителските права, е от принципно значение за приложението на чл. 106, ал. 5 СК, като е съществен за резултата по конкретното дело.
Разрешението му, обаче, не е в противоречие с ПП № 1/1974 г. ВС РБ, защото въззивният е приел, че подобна промяна има и тя се изразява в порастването на детето и преди всичко в емоционалното му състояние, което има силна връзка с майката и изключително страда от продължителните й и чести отсъствия; сключването на втори брак от майката с чужд гражданин, отглеждането на детето от неговите баба и дядо по майчина линия.
В тази връзка няма и противоречие между приложената съдебна практика на Върховния касационен съд и възприетото от въззивния съд, че промяната, която визира законът, следва да се изразява във влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето и съответното подобряване на условията при другия родител, като под условия се разбита не само жилищните и битови такива. И този материално-правен въпрос е съществен за спора, но съдът приел наличието на точно такава промяна в обстоятелствата. Друг е въпросът, че касаторът не е съгласен с фактическите и правни заключения на въззивната инстанция.
Въпросът дали съдът е длъжен да установи интереса на детето, когато решава да промени мерките за упражняването на родителските права, е също от значение за постановения резултат, но постановеното в обжалваното решение, не противоречи на това по приложеното – Р-883-2008-ІІІ ГО ВКС. Определението, постановено по чл. 288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но следва да се посочи, че и от приложеното от касатора О-103-2008-ІІІ ГО ВКС не може да се направи извод за различия в тълкуването на закона.
В случая Варненският окръжен съд е изследвал интереса на детето П., като е оценил конкретната ситуация при преценка на всички относими факти и обстоятелства. Ползвал се е и от заключението на съдебно-психологични експертизи на двамата родители, както и на детето. Съдът се е ръководил изключително от благополучието на детето, като е изложил съображения, че то следва да бъде отглеждано преди всичко от родителите, не от баба и дядо, в семейна обстановка, каквато получава от бащата. Честите пътувания на майката извън пределите на страната създават несигурност за детето, поставят го в стресова ситуация, в резултат на което се установява емоционална лабилност и невротична реакция, а цикличността и повторяемостта на този тип отношение създава риск за разстройството му до степен на трайно психично заболяване. За психическото, физическо и емоционално развитие на детето е много важно да заживее в сигурна, защитена семейна среда, с последоватленост на въздействията, каквато майката не е успяла да му осигури.
Съдът, изхождайки от интереса на детето е определил и по-разширен режим на лични отношения с майката, към която то е силно привързано, а и с оглед поведението на двамата родители, които са изключително загрижени за благополучието на своето дете и не го замесват в конфликта помежду си.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
Касаторът Т. Т. следва да заплати на насрещната страна Г. П. сторените от него разноски в настоящата инстанция – заплатен адвокатски хонорар от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 15/06.01.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 1922/2009 г.
ОСЪЖДА Т. Ж. Т. да заплати на Г. П. П. сумата в размер на 100 /сто/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: