6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
[населено място] , 29.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2474 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. Т., чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№11429/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.06.2013г. по гр.д.№13378/2013г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от К. А. Т. срещу Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите и Регионална дирекция по горите-С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието и храните, както и отговор от Регионална дирекция по горите-С., които считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Регионална дирекция по горите-С. претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. А. Т. срещу Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите и Регионална дирекция по горите-С., искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед №РД-15-13/18.01.2013г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – при съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”главен директор” Районна дирекция на горите в [населено място] на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Поставя въпроси: „налице ли е основанието „съкращение в щата” за прекратяване на трудовото правоотношение на работник/служител при наличието на следната фактическа обстановка: работникът/служителят е възстановен с влязло в законна сила съдебно решение на длъжността, която е изпълнявал преди уволнението; работникът/служителят не е допускан да изпълнява длъжността, на която е възстановен с влязлото в сила съдебно решение в период по-дълъг от 10 години; междувременно цялата дейност, в областта, в която е работил и се е намирала длъжността на възстановения работник/служител, е премахната и е създаден друг /нов/ работодател, който да изпълнява същата дейност; първият работодател, при който работникът/служителят е възстановен на работа, го уволнява, като с влязло в сила съдебно решение работникът/служителят отново е възстановен при първия работодател на длъжността, която е заемал преди уволнението; отново след уволнение, но този път „съкращение на щата”, като заповедта за уволнение е мотивирана с изложената в настоящия въпрос фактическа обстановка, като периода от момента, от който дейността е изведена при нов работодател, и последното прекратяване на трудовия договор на ищеца не е извършвана промяна в щатното разписание, която по някакъв начин да касае длъжността на ищеца /от момента , в който дейността е изведена при нов работодател, първият работодател нито е създавал такава длъжност, нито я е съкращавал или премахвал по някакви причини от щатното си разписание”; „налице ли е „съкращение в щата” или някакво друго основание за прекратяване на трудовия договор, ако работникът/служителят е възстановяван на длъжността два пъти с влязло в законна сила съдебно решение, ако между първото и второто уволнение и възстановяване на длъжността дейността, в областта на която е била длъжността на работника/служителя е извадена от структурата на работодателя и е обособен нов работодател”; „към кой момент следва да се преценява съкращаването на длъжността”; „при възстановяване на работника/служителя на длъжността с влязло в сила съдебно решение, ако тази длъжност е изведена при друг работодател, длъжен ли е ответникът-работодател да допълни щатното разписание с тази длъжност, за да я съкрати отново”; „при непредставяне от ответника-работодател на доказателства, от които да се установява, че е налице съкращаване на длъжността на ищеца, допустимо ли е съдът да приеме, че е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение”; „ако дейността, в областта на която е работникът/служителят е изпълнявал трудовите си функции, е отделена в самостоятелен работодател, а работникът/служителят е възстановен на длъжността при първия работодател с влязло в законна сила, на какво има право първият работодател да прекрати трудовото правоотношение – поради съкращение в щата, поради закриване на част от предприятието или следва да уреди трудовото правоотношение с възстановения работник/служител по друг начин”; „при липса на доказателства /непредставяне от страна на ответника-работодател/ на длъжностно разписание, действало до момента на връчване на заповедта за съкращение в щата, ако има данни, че дейността е изведена в самостоятелна структура-работодател, може ли съдът да направи извод, че е налице съкращение в щата при ответника-работодател”; „ако работникът/служител е уволняван и възстановяван с влязло в законна сила съдебно решение на длъжността няколко пъти, към кой момент съдът е длъжен да изследва, а работодателят да докаже наличието на съкращение в щата – основанието, на което е прекратен трудовия договор на ищеца съгласно последната заповед, която е предмет на спора”. Така поставените въпроси от касатора не са разрешени с представените от него решения на ВКС, на които се позовава като задължителна съдебна практика. С решение по гр.д.№82/2012г. на ВКС, ІVг.о. е разрешен въпрос: „към кой момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ с предизвестние”; с решение по гр.д.№440/2010г. на ВКС, ІІІг.о. – въпрос: „дали е налице реално закриване на част от предприятието със закриване на О. при МБАЛСМ/фирма/, извършено с посочено решение на СД и заповед на изп.директор”; с решение по гр.д.№1487/2009г. на ВКС, ІVг.о. – въпрос: „кои са елементите на основанието съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ и включват ли същите като условие за законност на уволнението специалните изисквания на нормативните актове, в случая разпоредби от Наредба №4/2003г. и П.”, с решение по гр.д.№924/2011г. на ВКС, ІІІг.о. – въпрос: „налице ли е реално съкращаване на щата когато част от трудовите функции са запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности” и въпрос за подбора; с решение по гр.д.№1227/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. – въпрос за подбора. Разрешените с приложената задължителна практика въпроси не са разрешени с въззивното решение по настоящия спор и не са стояли за разрешаване от съда. Не са разрешени поставените от касатора въпроси и с представените от касатора решения по спорове между страните /първоинстанционното и въззивното и решения и определение на ВКС по 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване – по спор за незаконност второто уволнение – на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради закриване на част от предприятието със заповед №РД 15-284/13.04.2009г. на министъра на земеделието и храните; касационните решения по спорове за недопускане на работа след отмяна на първото и второто уволнения; въззивно решение по спор за недопускане на работа след отмяна на второто уволнение за следващ период. С представените решения са уважени исковете на К. Т. срещу Министерство на земеделието и горите /Министерство на земеделието и храните/. По поставените от касатора въпроси не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът сочи, че: са налице законови разпоредби, които са неясни, а също, че по поставените въпроси липсва съдебна практика. Настоящият състав намира, че първите два и петия от поставените от касатора въпроси не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК; по третия и последния въпрос има формирана съдебна практика на ВКС /решение по гр.д.№3/2010г. на ІІІг.о. – че от значение при иска по чл.344, ал.1, 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, която практика не се нуждае от промяна. Четвъртият, шестият и седмият от поставените въпроси не са от значение за конкретното дело, предвид приетото с влязло в сила решение, което е задължително за страните по спора, че не е било осъществено основанието „закриване на част от предприятието”, както и възстановяването на служителя на работа в министерството с влезли в сила решения, което е било съобразено и при разрешаването на споровете за недопускане на работа. Отделно от това, ВКС в мотивите на Тълкувателно решение №2/2010г. от 22.03.2011г. по тълк.д.№2/2010г., ВКС ОСГК, е споделил разбирането /което намира приложение и случаите на чл.123 КТ/, че възможността за прекратяване на трудовите правоотношения по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила след промяната на работодателя, макар да не е изрично разписана в КТ, следва от наличието на т.н.”икономически основания” за уволнение по инициатива на работодателя – чл.328, ал.1, т.1-4 КТ, които могат да се прилагат от всеки работодател, включително от новия работодател.
К. поставя въпроси: „ако последното брутно трудово възнаграждение /трето по ред уволнение/ е за месец през 1996г., следва ли да се приложи разпоредбата на чл.228, ал.1, в края от КТ, като се приеме за база за определяне и изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ минималния месечен осигурителен доход за съответната календарна година, за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със З., наречен „минимален осигурителен праг”; „ако междувременно длъжността на уволнения работник/служител е определена за длъжност по служебно правоотношение, но последното брутно трудово възнаграждение /трето по ред уволнение/ е за месец през 1996г., следва ли да се приложи разпоредбата на чл.228, ал.1, в края от КТ, като се приеме за база за определяне и изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ минималния размер на основната заплата за съответната длъжност, като се има предвид нивото и степента, която ищецът би следвало да заема”; „неоспорването от страна на ответника-работодател по основание и размер на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ задължава ли съда на приеме, че е доказан по размер този иск и ако са налице другите условия за уважаването му, да го уважи в размера, предявен с исковата молба”. Така поставените въпроси не са разрешени с въззивното решение и не са стояли на разрешаване, предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация Регионална дирекция по горите-С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 232,50лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2013г., постановено по в.гр.д.№11429/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. А. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], №1, да заплати на Регионална дирекция по горите-С., [населено място], у”О.”№15А, сумата 232,50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: