О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1114
София, 07.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1113/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Я. П. от гр. В.срещу решение от 24.04.2009 г. по гр. д. № 1957/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 10453/2007 г. на Варненски ройонен съд, е решен спора по същество като е прието за установено, че ответницата по иска М. Б. П. не е собственик на поземлен имот № 1* по КП на м. “А” в землището на гр. В..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима. Касаторката поддържа, че постановеното решение е недопустимо, тъй като искът е недопустим. Ищцата няма правен интерес от отрицателен установителен иск, а от ревандикационен иск , тъй като тя не е във владение на имота.
Относно основание за допускане до касационно обжалване е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК като се твърди, че същественият процесуален въпрос за наличието на правен интерес от предявения иск е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ищцата Н. К. е предявила отрицателен установителен иск срещу касаторката за да се установи, че тя не е носител на правото на собственост върху описания имот на основание договор за покупко-продажба от 2003 г., тъй като праводателите й, нейни родители, не са придобили тези права върху имота на основание давностно владение.
От фактическа страна е установено, че имотът е част от имот с площ от 900 кв. м., предоставен за ползване на лицето Г. през 1967 г. на основание акт на МС – ПМС № 21 от 1968 г. В имота е била построена стопанска града от суха каменна зидария и частично от тухли, състояща се от две помещения. През 1994 г. ползвателя е провел процедура по закупуване на 600 кв. м. от предоставените му за ползване 900 кв. м. от имота на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, след което се е снабдил с констативен н. а. за собственост №, т. ХІV, по н. д. № 6929/94 г. Същата година Г. е продал имота на Н. Д. срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане. През 1996 г. Димитрови са сключили договор за замяна на същия имот с ищцата срещу предоставено им от нея право на собственост върху движими вещи.
Касаторката, ответницата по иска, счита че се легитимира като собственица на имота на основание договор за покупко-продажба сключен с родителите й. При сключването му те са се легитимирали като собственици на имота на основание давностно владение, на което са се позовали през 2002 г. и снабдили с нот. акт. по реда на обстоятелствената проверка. Противопоставен е и довод, че имотът не е подлежал на закупуване по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като построеното в него не съставлява сграда по смисъла на закона.
Първият разрешен от съда съществен процесуален въпрос е бил този за допустимостта на отрицателния установителен иск. Прието е, че той е допустим тъй като извършеното разпореждане с имота от праводателите на ответницата в нейна полза смущава придобитите от ищцата права върху него.
Въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, която е последователна и многобройна. Ищцата не е твърдяла, че е отстранена от имота, а с гласни доказателства е установила, че го ползва през лятото за курортни нужди. Касаторката не е доказала да е във владение на имота и да препятства ползването му от ищцата, поради което съдът не е обсъждал въпросът за допустимостта на иска, с оглед на това дали установителният или осъдителен иск ще защити в пълен обем накърненото й право на собственик.
Не е налице основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Това основание намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Практиката по допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост е многобройна и не е противоречива. Предпоставките, обусловили правния интерес от предявения иск, не са нови обуславящи различни правни изводи, поради което не се налага промяна на установената практика.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2009 г. по гр. д. № 1957/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.