Определение №1114 от по гр. дело №1125/1125 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1114
 
гр.София, 08.12.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети декември  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело  под № 1125/2009 година
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Б. В. от гр. Д. против решение № 143/03.06.2009 год. по гр.дело № 577/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 80/04.04.2006 год. по гр.дело № 580/2005 год. на РС Д. и установителният иск за собственост е отхвърлен.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос за възстановените права на собственост върху внесените в ТКЗС земеделски земи съгласно ЗСПЗЗ, но в противоречие с практиката на т.2 ТР № 6/2006 год. на ВКС.
Ответникът „К”АД, гр. Д. възразява срещу допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касатора, аргументиращи предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които не споделя за основателни, по следните съображения: въззивният съд е приел за установено обстоятелството, че процесният имот, който е имал земеделски характер, представляващ нива от 1300 кв.м., в м.”Г” е внесен в ТКЗС от наследодателя на касатора, през 1951 год. и същата година е бил отчужден, с плана на гр. Д., одобрен със заповед № 4143/31.07.1951 год., отреждащ го за „М”, а с последващия план от 1978 год. – за МЗ”К”. Мотивираният извод за вещноправния ефект на отчуждаването и отреждането му за мероприятие – развитие на местната индустрия, настъпил по силата на самата регулация е обосновано с разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ/отм./, действаща до изменението й – в. Изв., бр.54/1956 год.
Обсъждайки ТР № 6/2006 год. на ОСГК въззивният съд е съобразил изводите си за неоснователност на установителната претенция за собственост, с оглед на задължителните указания в т.2, която тълкува понятието „предоставяне на трети лица”, по смисъла на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, като акт на разпореждане, извършен от ТКЗС, ДЗС или създадени, въз основа на тях селскостопански организации, или от други държавни и общински органи и приел относимостта на понятието към спорното правоотношение, но само когато административният акт, с вещноправни последици не представлява пречка за реституция на незастроената земеделска земя в строителните граници на населените места. Самата разпоредба на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, предмет на тълкуване в т.2 от ТР № 6/2006 год. предвижда изключение на изрично посочените случаи по този закон, между които е и разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, когато проведеното мероприятие не позволява възстановяване на собствеността в реални граници, какъвто е случаят.
По изложените съображения, касационният съд счита, че отсъства предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за д о пускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд, при разрешаването на същественият материалноправен въпрос за възникналите права от реална реституция на притежавания земеделски имот се е съобразил с практиката в ТР № 6/2006 год. на ОСГК, даваща положителен отговор по подобни спорове, но само ако не е налице пречка за това, а именно, проведено е мероприятие, част от което е процесният имот.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, затова присъди в тежест на касатора направените от ответника разноски, за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева и
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 143 от 03.06.2009 год. по гр.дело № 577/2008 год. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на В. Б. В. от гр. Д., с вх. № 6350/15.07.2009 год.
ОСЪЖДА В. Б. В. от гр. Д. да заплати на „К”АД- Д. разноските за настоящето производство, в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top