О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
София 24.10.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 261/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №I-142 от 09.12.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1872/2011 г., с което е отменено решение №786 от 06.06.2011 г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 675/2011 г. в частта, с която е уважен искът за признаване уволнението на Н. Х. Г. за незаконно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които са отхвърлени исковете на Н. Х. Г. срещу [фирма] за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Н. Х. Г., [населено място], представляван от адвокат К. Т., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правомощията на работодателя по чл. 123а КТ да прекратява трудови правоотношения, които подлежат на възстановяване с предходен работодател и за пределите на съдебния контрол върху законността на извършения подбор, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва, като счита, че поставените правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №I-142 от 09.12.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1872/2011 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наемателят на обособена част от предприятието на първоначалния работодател може да съкращава работници, чиито трудови правоотношения са се запазили, налице е действително съкращение и при извършения подбор с участието на всички, изпълняващи несъществено различаваща се трудова функция, ищецът е получил по-ниска оценка според законовите критерии. Повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Това е така, защото въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при запазване на трудовото правоотношение и прехвърлянето му към последващ работодател, той има всички права, произтичащи от трудовия договор, както и установената в решение № 107/18.02.2010 по гр.д. № 3293/2008, ВКС, ІІІ ГО съдебна практика, че съдът проверява извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници и приложени ли са законовите критерии за подбор. Преценката на работодателя при извършването на подбор подлежи на проверка от съда ( ТР № 3/16.01.2012 по гр. д. № 3/2011, ВКС, ОСГК), но тя се свежда до това, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника или служителя.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №I-142 от 09.12.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1872/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.