4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
[населено място] 29.10 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2283 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Професионална гимназия по ветиринарна медицина и земеделие „Ал.С.”, [населено място], обл.Р., чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 30.01.2014г., постановено по в.гр.д.№377/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.10.2013г. по гр.д.№1222/2013г. на Разградски районен съд за уважаване на предявените от А. Х. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и след частична отмяна на същото решение е уважен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Х. С., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. Х. С. срещу Професионална гимназия по ветиринарна медицина и земеделие „Ал.С.” искове за признаване за незаконно и отмяната на дисциплинарното й уволнение със заповед №583/25.06.2013г. на директора на професионалната и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”помощник директор учебно-производствена дейност” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска й за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „липсата на достатъчен финансов контрол върху отчетността на използваното гориво освобождава ли работника или служителя от задължението му да бъде лоялен към работодателя съгласно чл.126, т.9 КТ и съответно освобождава ли го от дисциплинарна отговорност за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя”. Поставеният въпрос не е разрешен с приложеното решение №86 от 25.05.2011г. по гр.д.№1734/2009г. на ВКС, ІVг.о., на което касаторът се позовава – поставеният въпрос е за това дали осъществено бездействие компрометира оказаното от работодателя доверие, докато в приложеното решение е прието, че когато служителят е натоварен с управленски функции, злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите когато без да е извлечена имотна облага, служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и не се съдържа отговор на поставения от касатора въпрос – дали посоченото конкретно бездействие представлява действие, компрометиращо оказаното доверие. Отделно от това, въззивният съд е приел за недоказано извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наказана служителката, а е приел, че от доказателствата по делото единствено може да се направи извод за липса на достатъчен финансов контрол.
К. поставя въпрос: „липсата на достатъчен финансов контрол по отношение на служебния автомобил, както и други такива лични автомобили, във връзка с дейността на училището, променя ли факта на неполагане от страна на ищцата на дължимата от нея грижа – на добър работник при ползването и съответно отчитането на горивото /което същата е следвало да прави/ и то след като по делото е установено неспазване на финансовата дисциплина в училището въпреки издаваните заповеди от директора на същото”. Решение №3 от 12.03.2012г. по гр.д.№1325/2010г. на ВКС, ІVг.о., на което касаторът се позовава като задължителна практика на ВКС, по въпроса за формата на вината при злоупотреба на доверието на работодателя /че в гражданското право вината е неполагане на дължимата грижа/ и решение №242 от 21.05.2012г. по гр.д.№932/2011г. на ВКС, ІVг.о. /с което е разрешен въпроса за фактическия състав на нарушението по злоупотреба с доверието на работодателя и по конкретно в случаите когато е извършено от служител, осъществяващ материално-отчетническа дейност и конкретно отговора, на който касаторът се позовава, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено/ не са относими към разрешените с въззивното решение въпроси. Както се посочи, въззивният съд е приел за недоказано извършването на дисциплинарното нарушение, а установяването на други нарушения на трудовата дисциплина не е от значение за законосъобразността на конкретното дисциплинарно уволнение. Освен това, в самата заповед за дисциплинарно уволнение е посочено, че деянието на служителката, за което е наложено дисциплинарното й уволнение, е извършено от нея с цел извличане на имотна облага и следователно поставеният въпрос не е от значение за законосъобразността на конкретното дисциплинарно уволнение, предмет на трудовия спор.
Поставените от касатора въпроси: „за да се приеме, че е налице дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” по смисъла на чл.187, т.8, пр.1 КТ необходимо ли е то да бъде доказано единствено и само с влязла в сила присъда за престъпление длъжностно присвояване” и „липсата на влязла присъда по отношение на ищцата пречка ли е да се приеме, че извършеното от нея деяние – зареждане на гориво и неотчитенето му по съответния ред не представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187, т.8, пр.1 КТ”, не са относими към решаващите мотиви на въззивното решение /че със събраните по делото доказателства не е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, за което на служителката е уволнена дисциплинарно/, докато не са решаващи, а допълнителни мотивите във въззивното решение, че „такова доказателство несъмнено би се явила една присъда за извършено престъпление длъжностно присвояване”. Поради това и по този от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2014г., постановено по в.гр.д.№377/2013г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: