О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 358/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
„У” А. със седалище София е обжалвало решението на Благоевградския окръжен съд от 26.09.2008г по гр.д. № 622/2008г, с което е обезсилено решението на Благоевградския районен съд от 21.07.2004г по гр.д. № 325/2004г, в частта в която било постановено осъждането на Банка „Х” А. клон Благоевград да заплати на С. А. Ч. обезщетение за времето през което била без работа поради незаконното й уволнение в размер на 3 412.50 лева и направените по делото разноски в размер на 130 лева и вместо него постановил ново решение. С него присъдил същите суми в полза на същата ищца С. А. Ч., но осъденият ответник вече било Акционерното дружество„У” София.
Със същото решение е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд от 21.07.2004г по гр.д. № 325/2004г в частта в която е прието за незаконно уволнението на С. А. Ч. извършено със заповед № 1 от 12.01.2004г на директора на Банка „Х” А. клон Благоевград, с което заповедта е била отменена и с което е било възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност „специалист корпоративни клиенти”.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че същественият материално правен въпрос- извършен ли е реално подбор при издаване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С. А. Ч. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване на щата- бил разрешен неправилно и за това били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно.
Благоевградският окръжен съд е разрешил конкретен трудов спор и е приложил точно правната норма на чл.329 КТ. Въпросът за „ реалният подбор” не е принципен и правен въпрос,а фактически-основава се на данните по делото. А те са били такива , че при 5 служители с висше икономическо образование, 2 служители са били уволнени поради съкращаване на щата. Съкращението е било реално ,констатирал въззивният съд, но задължителният подбор по чл.329 КТ не е бил законосъобразен- не са били конкретизирани и разширени критериите за оценка и подбор на служителите. Освен висшето им образование и субективната оценка за извършена работа на някои от ръководителите, други показатели комисията не е имала предвид. Това мотивирало решаващият съд да приеме,че уволнението не е законосъобразно,респ. да отмени заповедта за уволнение,да възстанови С. А. Ч. на заеманата от преди уволнението длъжност „специалист корпоративни клиенти” и да й присъди обезщетение за времето през което е била без работа поради уволнението.
Върховният касационен съд счита,че след като няма точно формулиран материално правен въпрос, който е разгледал Благоевградския окръжен съд, да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, че не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За това и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 26.09.2008г по гр.д. № 622/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: