3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
гр.София, 29.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2417 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. П. срещу въззивно решение от 27.10.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 258/2016 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 189/31.05.2016 г. по гр. д. № 256/2015 г. на Районен съд – Лом, е отхвърлен предявеният от касатора против П. на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на повдигнато незаконно обвинение, допуснати съществени процесуални нарушения в наказателния процес и осъждането му да изтърпи наказание лишаване от свобода.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса дали представлява ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл.266 ГПК твърдението на въззивника, че му е нарушено правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ако не го е релевирал в хода на първоинстанционното производство и дали позоваването на този текст от Конвенцията обуславя различна правна квалификация от първоначално дадената по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа от касатора във връзка с изведения въпрос дали липсата на процесуален представител пред въззивната инстанция ограничава правото на защита на страната.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
С въззивното решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт, с който предявеният от П. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигане на незаконно обвинение и осъждането му да изтърпи наказание лишаване от свобода, е отхвърлен.
Съдът е приел, че не са налице предпоставките на поддържаното от ищеца основание по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, тъй като нохд № 1747/2011 г., от производството, по което според ищеца са произтекли неимуществените му вреди, е приключило с влязла в сила присъда, с която Е. П. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато и поддържано от прокуратурата обвинение и му е наложено съответното наказание лишаване от свобода. В първата инстанция наказателното дело е гледано по реда на чл.269, ал.3 НК, в отсъствие на подсъдимия, поради ненамирането му на посочения адрес. В тази инстанция П. е защитаван от служебен защитник. Присъдата е потвърдена от въззивната и касационната инстанция, които са отхвърлили всички оплаквания на и е влязла в сила на 30.10.2012 г.
Основните доводи на ищеца в настоящото гражданско производство са се свели до това, че разглеждането на наказателното дело в първата инстанция в негово отсъствие е довело до нарушаване на правото му на защита, до несправедлив наказателен процес, поради допуснати от съда процесуални нарушения и в крайна сметка – до несправедливо осъждане и налагане на наказание лишаване от свобода.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са, че в производството по реда на ЗОДОВ, съдът следва да прецени дали е налице някоя от хипотезите по чл.2, ал.1, т.1 – т.7 ЗОДОВ за да се ангажира отговорността на правозащитните органи за вреди причинени на граждани, а изложената в исковата и в уточняващите я молби фактическа обстановка, не осъществява нито един от съставите по чл.2 от ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
И двата поставени от касатора въпроси са неотносими, защото не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Следва да се посочи, че позоваването от касатора за първи път пред въззивната инстанция на нарушения по чл. 6, §1 от Конвенцията, представлява изменение на иска чрез въвеждане на ново основание за обезщетяване на вредите, което е недопустимо да се прави във въззивното производство. По съществото си, изтъкването на евентуални нарушения по чл.6, §1 от Конвенцията, които не са заявени за разглеждане в първата инстанция, могат да са предмет на отделен иск, така както тази възможност е уредена в разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. В този смисъл, въпросът – дали представлява ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл. 266 ГПК твърдението на жалбоподателя, че му е нарушено правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от Конвенцията – е ирелевантен за правния спор по настоящото дело.
Аналогично и другият въпрос на касатора – дали липсата на процесуален представител пред въззивната инстанция ограничава правото на защита на страната – е неотносим за производството по чл.288 ГПК. Въпросът визира евентуално допуснати в производството процесуални нарушения, които са предмет на проверка от ВКС, ако касационното обжалване е допуснато, за което в случая не са налице предпоставки.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.10.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 258/2016 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.