О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София 02.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 589/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. В., [населено място], срещу въззивно решение от 07.03.2011г. по гр.д. № 1058/2010г. на Бургаския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съдът не се е произнесъл по въпроса за правния интерес от водене на производството, който е от значение за точното прилагане на закона. Делото е водено от ненадлежни страни, тъй като същите не са собственици на имота. Не е ясно в какво качество вторият ищец е страна в производството по чл.108 ЗС. Съдът се е задоволил да изложи съображения относно правата на трети страни по спора – праводателя на ответника. Титулът на собственост на ответника не е оспорен и е признато право на собственост на ищеца, без да е отменено правното основание за владение – нотариалният акт, обективиращ договор за замяна. Решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за продажбата на чужда вещ. Константната съдебна практика приема, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен. Сочат се решения на ВС и ВКС.
Ответникът по касация И. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Бургаска област, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №7/04.12.2009г. по гр.д.№295/2007г. на Поморийския районен съд, с което е признато за установено правото на собственост по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника Областен управител на Бургаска област и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството върху недвижим имот с площ 1224 кв.м., представляващ имот пл.№3031, кв.215 по плана на [населено място], по отношение на Д. Т. В. и В. е осъдена да предаде на ищците владението на имота.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на имота, а ответницата се намира понастоящем в него без основание. Процесният имот с площ 1224 кв.м. попада в имот -дворно място с площ 4024 кв.м., актуван като общински на основание чл.2,ал.1,т.9 ЗОС с акт №1623/2000г. с отбелязване, че бивш собственик е държавата. В полза на ищеца е изтекла предвидената от закона придобивна давност за период повече от 10 години, тъй като те са в имота от построяване и въвеждане в експлоатация на почивна база „Р.” през 1980г. Ответницата не е придобила правото на собственост върху имота на твърдяното основание – договор за дарение, тъй като праводателят и – Т. К. не е станал негов собственик по договор за замяна, сключен с [община] на 24.09.2001г. Имотът не е бил общински, поради което и общината не е могла да прехвърли собствеността върху него по замяната. Решение №174/1994г. на ОСЗ-П. е нищожен административен акт, поради постановяването му от колективен орган в незаконен състав, поради което имотът не е станал собственост на Т. К. и той не е могъл да го прехвърли на общината.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Развитите доводи в първа точка на изложението относно неизяснения правен интерес за И. в качеството му на ищец в процеса, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото искът е осъдителен, предявен от държавата с твърдението, че имотът е държавна собственост, предоставен на държавното учреждение И. в изпълнение на функциите и за управление и ползване като почивна станция. Въпрос на съществото на спора е установяването на твърденията за това, че ищците са легитимирани като собственици на имота на твърдяното придобивно основание. Държавата в случая е представлявана по реда на чл.18,ал.4 ГПК /отм./ по заведеното от нея дело, с предмет право на собственост на недвижим имот. Участието на изпълнителната агенция в качеството и на субституент по реда на чл.15 ЗДС касае правоотношенията между държавата и учреждението по повод имота. Посоченото в точка 2 от изложението също не касае релевантни за обуславящите изхода на спора изводи на въззивния съд. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че замяната /продажбата/ на чужд имот е нищожен договор, а че не могат да се прехвърлят права, които прехвърлителят сам не притежава, т.е. че липсва вещнопрехвърлително действие на договора за замяна на имоти, сключен между праводателя на ответницата и [община]. Ето защо и посочените съдебни решения не могат да се приемат като относими за хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В останалата част на изложението се релевират касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение. Т. необоснованост на съдебния акт не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.03.2011г. по гр.д. № 1058/2010г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: